Малцина хора знаят, че големият актьор Алек Болдуин има брат, който се също се радва на доста успешна кариера като актьор. Той е в България в качеството си на председател на журито в основния конкурс на деветото издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“. А докато е тук, колегите от БТА са успели да разменят интересни думи с него.
Г-н Болдуин, има ли теми, за които не желаете да говорим?
- Единственото нещо, за което не бих говорил, е ситуацията с брат ми от снимачната площадка на „Ръжда“, тъй като нещата са в развитие. Това е много тъжна, трагична и злополучна ситуация, и очевидно е много, много странно, че се стигна толкова далеч. Има инцидент, безспорно. Оръжията на снимачната площадка не са отговорност на актьора. Има цяла група от хора – първи асистент-режисьор, координатор на каскадите, реквизитор, оръжеен експерт, който е най-важният човек. Всичко преминава през много хора. Затова не знам какво се е счупило по веригата и как зареден пистолет се е оказал в ръцете на брат ми на снимачната площадка. Не знам... Не знам как е могло да стигне толкова далеч...
Вижте още: Дженифър Лопес позира за първата си колекция бельо (СНИМКИ)
Какви са впечатленията Ви от филмите, които видяхте в програмата на „Синелибри“?
- Има два типа филми – добри и много добри. Така че нивото на конкурсната програма е много добро. Има, може би, три филма, които могат да спечелят голямата награда, ако се съди по дискусията сред журито. И има още два филма, които също са много добри като продукционен дизайн, режисура, костюми, кастинг, актьорска игра, сценарий, операторско майсторство, осветление… Някои от темите са срещани и преди в киното, при други си казваш: „Еха, това беше красиво“. И част от причината да е красиво е, защото е оригинално, много различно. Така че имаше от всичко.
Бил сте президент на организацията The Creative Coalition, която е създадена от хора в изкуството през 1989 г., за да могат артистите да имат по-ефективна публична комуникация по политически и други теми. Защо е важно хората, които са обект на медийно внимание, да имат и да отстояват твърди позиции по теми, които не са непременно свързани с изкуството?
- Бях президент шест години и част от консултативния съвет в продължение на 12 години, но не съм обвързан с организацията през последните 20 години. Престанах да бъда част от организацията, тъй като се преместих в Калифорния, за да заснема телевизионен сериал, а The Creative Coalition е базирана в Ню Йорк. По това време се роди и второто ми дете, така че се фокусирах върху кариерата си, а и по-важното – върху това да бъда баща.
Не мисля, че е задължително артистите да изразяват позиция. Ако тези хора изберат да не го правят, тяхно право е и аз нямам проблем с това. Но, ако решиш да го направиш, трябва да го правиш с отговорност, а и да се надяваме - конструктивно и по позитивен начин. Трябва да го правиш с отговорност.
До известна степен, аз също мога да говоря глупости. При това ще звуча сякаш знам за какво говоря, защото знам всички сложни думички. И ще звучи така сякаш съм по-навътре в темата и имам повече познания, отколкото в действителност.
Хората ме питат дали искам да напусна шоубизнеса, да се кандидатирам за политическа длъжност и да бъда политически ангажиран. Моят отговор е „не“. Моята сила, всъщност, е в моята популярност. Това, което ще помогне повече за темите, за които се застъпвам, е да съм по-голяма звезда. Всеки път, когато участвам в хитов сериал, ме канят във всички токшоута. Свидетелствам в Сената на Съединените щати, свидетелствам в Камарата на представителите. Обичат да ме използват, защото съм актуален сега – имам чакан филм, който излиза в петък, звезда съм в сериал, който печели награди и т.н.
Вижте още: Галена пазарува аксесоари втора употреба (СНИМКА)
Когато бях начело на The Creative Coalition, се появявах във „Фокс нюз“, Си Ен Ен, при Бил О'Райли, Бил Мар, Крис Матюс. Това са все политически предавания, в които гостуват конгресмени и сенатори. Канеха и мен, защото съм активист, който е отдаден. Освен това съм учил политически науки в университета и съм работил за кратко в тази сфера. Така че за човек, идващ от Холивуд, имам малко повече опит. С други думи, аз не съм актьор, който е станал активист. Аз съм активист, който е и актьор.
Има и нещо странно в тези предавания. Когато станаха атентатите на 11 септември, когато отивахме на война в Афганистан и после в Ирак, в тях участваха конгресмени, сенатори, демократи, републиканци, генерали, адмирали… И накрая канеха мен, което е лудост. Те бяха толкова несигурни в рейтингите си, че смятаха, че ако в предаванията участват конгресмен, сенатор и генерал, никой няма да гледа. Затова нека сложим и филмова звезда около тях!
Ако съм служил във въоръжените сили и съм участвал в първата война в Персийския залив през 1991 г., а сега съм голяма звезда, но все пак имам тази експертиза – това би било друга история. Но аз съм Били Болдуин – човекът с Джулия Робъртс, Шарън Стоун и Синди Крауфорд. Защо ме питате за Джордж Буш, войната и всичко това? Излагате се.
Ако трябва да посочите само едно нещо - без какво не може един добър филм?
- Не знам как да направя това, но мога да кажа, че моите любими филми са поне десет. Ако трябва да избера сред тях, това ще е един филм, който Марлон Брандо засне през 50-те години на миналия век. Във феноменалния каст са Ева Мари Сейнт, Карл Молдън, Род Стайгър и Лий Джей Коб. Режисьор е Елия Казан. Филмът се казва On the Waterfront ("На кея") и ми носи различно преживяване, защото съм израснал около този свят.
Карло Гамбино от престъпната фамилия Гамбино живееше в моя роден град, на една миля от къщата ми. Имаше хора в престъпното семейство Гамбино, които бяха наемни убийци. Те бяха и бащи на мои приятели. Но, когато съм бил ученик, не съм знаел за това.
Този филм, On the Waterfront, за профсъюзите, организираната престъпност и сините якички, които са работили с пристанищните работници на пристанището на Ню Йорк и на брега на Джърси, се развива в онзи свят. Това е нещо, което наистина резонира с мен, защото това е поколението на баща ми и на дядо ми. Това беше техният живот, така че е много силно и значимо за мен. Ако бях на остров и трябваше да гледам само един филм отново и отново, предполагам, че това щеше да бъде този.
След премиерата на Billie's Magic World в Италия посочихте, че според Вас има разлика между американската и европейската публика. Каква е тя?
- По същество, американците са нещо като ракети, търсещи топлина. Те търсят най-горещото, най-актуалното нещо в момента и нямат спомен за това какво се е случило преди пет години, преди 10 години или дори преди пет минути. И забелязах, че почитателите на киното в Европа ценят повече същността на твоята работа. Тук, в Европа, има повече хора, с които мога да говоря за кино, за филми, които съм правил през последните между 15 и 35 години.
Защо сега беше подходящият момент за съвместен филм с брат Ви - Алек Болдуин?
- Винаги сме искали да работим заедно. Този филм и този филмов жанр нямаше да бъдат първият ни избор, въпреки че се забавлявахме. Но беше след инцидента, снимахме в Италия с екип, с който той беше работил веднъж, а аз - поне пет пъти. И аз им предложих следващите ни два филма да са с брат ми, Алек. Това се случи точно след пандемията - нямаше работа и затова бях сигурен, че ще е много щастлив от това предложение. Той не излиза евтино, но направиха всичко възможно да се чувства добре в Рим. Дойде за две седмици, изкарахме си чудесно, след което се прибра вкъщи при седемте си деца. Щеше да е по-сложно цялото му семейство да дойде за месец в Рим.
Кое е най-интересното или необичайното нещо, което сте правил за подготовка за даден филм?
- Заради „Роден на 4 юли“ се обучавах като военен в джунгла, във Филипините. Във „Вътрешни афери“ играех ченге в Лос Анджелис, поради което участвах в полицейски акции за наркотици. Истината е, че аз исках да стоя в полицейската кола и да наблюдавам отстрани, но ми беше казано, че това е по-опасно за мен. Просто защото могат да ме застрелят. За „Обратна тяга“ тренирах един месец с пожарната в Чикаго. (Тук Уилям Болдуин става и започва да разиграва реална ситуация от обучението си – бел. а.).
Известен факт е, че преди да започнете да се занимавате професионално с кино, сте изучавал политически науки. Какво Ви провокира да изберете изкуството пред политиката?
- Никога не съм учил за актьор. Никога не съм ходил на курс по актьорско майсторство в гимназията или колежа. Баща ми преподаваше политически науки и история. Политиката винаги е била в моята ДНК и винаги ми е интересувала. През целия си живот съм тренирал борба и съм играл бейзбол, защото бях добър в това. Не свирех на пиано, защото не бях добър.
Бях втора година в колежа и мислех, че ще уча право, когато брат ми се прехвърли в Нюйоркския университет да учи актьорско майсторство за една година. Попадна в сапунена опера, започнахме да го гледаме по телевизията и всички смятаха, че това е голяма работа.
Когато ходих да го видя, се запознах и с приятелите му от шоубизнеса. Някои от тях бяха известни и красиви, имаше сценаристи, режисьори, продуценти и всички бяха много, много интересни. Най-умните хора не са в Холивуд, но въпреки това има много умни, креативни, интересни и будни хора. В същото време са доста разбити, травмирани и нефункционални. Когато събереш тези хора в една стая, все едно си събрал накуп двойници на Шон Пен.
Бях привлечен от тези хора. И когато видях брат си по телевизията, реших, че щом той може, мога и аз. Тогава отложих правото и започнах да посещавам курсове по актьорско майсторство в Ню Йорк. Беше магично. Започнах да ходя и на други курсове.
Шегувах се с брат ми за много неща, но всъщност той постигна нещо, което аз не успях. Има номинации за „Оскар“, „Еми“ – 10 пъти, „Златен глобус“, за наградите на Гилдията на актьорите в продължение на седем-осем поредни години. Само още двама актьори имат подобен успех – Джулиана Маргулис и Джими Гандолфини. Не повече от 20 човека са били номинирани едновременно за „Оскар“, „Тони“, „Еми“, „Златен глобус“ и наградите на актьорската гилдия.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Хората. В същото време, не харесвам и не се доверявам на хората. В крайна сметка, хората са ужасни и това го виждаме всеки ден. Но аз имам вяра в хората, вярвам, обичам. Обичам хората, въпреки всичко.
