На 87-годишна възраст ни напусна великата актриса Татяна Лолова.
"Минути след 21 часа на 22 март 2021 година голямата българска актриса Татяна Лолова почина вследствие на мозъчносъдово заболяване." Това съобщиха от пресцентъра на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов".
Лолова постъпва за лечение в болницата на 6 март 2021 с COVID-19. Коронавирусната инфекция е преодоляна бързо, но последствията от съдово-мозъчната болест и възрастовите изменения в сърдечносъдовата и дихателната система са пряката причина за смъртта.
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.
Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.
През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър "София", след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.
Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките "Старомодна комедия" от Алесей Арбузов и "Нищо не помня" от Артър Милър. Нейните отпечатъци могат да бъдат видяни на Стената на славата пред Театър 199.
Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.
Участва в много филми, сред които "Топло", "Сиромашко лято", "Опасен чар", "Последният ерген", "Бон шанс, инспекторе!", "13-тата годеница на принца", а също в сериалите "Ганьо Балкански се завърна от Европа", "Семейство Калинкови" и "Домашен арест".
Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987). Удостоена е с множество награди и отличия, сред които орден "Кирил и Методий" - III степен, орден "Стара планина", "Народен артист“ и "Аскеер за женска роля" за постановката "Щастливи дни".
Лолова има два брака - първият ѝ е с Евелин Монев, а вторият със Светослав Светославов, за когото е омъжена от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г. От него има син, Сава Светославов.
Написва автобиографичната книга "1/2 живот". "Защо 1/2 живот? 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обичани хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си, от знанията си. 1/2, защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане."
Това е само малка част от духа на Татяна Лолова в цитати:
"Обожавам сочните роли. Цяла бака да имам от тях, пак няма да им се наситя. Че на кого му омръзва да играе?"
"Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават."
"Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: “А, не. Не съм добре с очите."
"Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества."
"Не мога да си представя как живеят артистите, но аз не мога да си представя и голяма част от българския народ как живее, защото парите са отвратителни, особено когато ги нямаш."
"Затова, като ми кажат: "Вие сте звездата…", отвръщам: "Престанете с тази звезда! Не съм звезда, аз съм слънце"."
"Свикнала съм да давам. А когато даваш - не остаряваш".
"Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях."
