Не сме сигурни дали познаваш Красита лично, съвсем възможно е да не си я виждал никога. Има огромна вероятност обаче да си чел нейни статии в някои от най-големите родни електронни медии. И не просто да си ги чел, а да си се свличал от стола пред компютъра на земята от смях, докато го правиш. Огромна е вероятността да следиш личния й блог или профила й във Facebook, защото именно това правят стотици млади и будни хора в България. Правят го, защото Красита едновременно вдъхновява и го прави по начин, по който неминуемо ще докара усмивка на лицето ти - и всеки, който я познава ще го потвърди. Отскоро майка, Красита стана дори още по-социално активна.
Мислех си да стана съдия, хирург, следовател и археолог, искаше ми се някакси едновременно да съм всичко това, но не станах нито едно от изброените, дори и по отделно. Все още мисля че щях да съм чудесен археолог-хирург.
И станах... и аз не знам, никога не мога да обясня като хората какво точно правя. Мисля че станах сравнително читав човек, който знае, че в множествено число не се пише и-кратко (деклараций, калорий, телевизий, струй). В днешно време и това е много!
Заобиколена съм от хора, които прохождат, падат си на главата, бъркат си в очите с вилица и могат да се пуснат по пързалката четиристотин двайсет и седем пъти за един следобед. Иначе пространството е пълно с всякакви хора и някои от тях не искам да ги доближавам. Не е необходимо пък всички да сме си близки. Човеколюбието понякога е преувеличена добродетел.
Добрият екип е важен, защото нещата се случват по-лесно и приятно. Няма по-ужасно нещо от това да работиш или живееш с хора, с които не се понасяш.
Вкъщи едни доскоро ме смятаха за млекомат, други - за нещо, което носи безкраен брой пакетчета с котешка храна, а мъжът ми вероятно ме смята за луда, но не се издава, за което му благодаря.
Сред приятели минавам за смешна, импулсивна и малко нетактична. Не знам и аз - дано да минавам за нещо. Ще е тъпо, ако минавам за едно нищо.
