Teатрите са едно от най-прекрасните изобретения на света. Там хората показват какви биха могли да бъдат, ако искаха; какви биха искали да бъдат, ако се осмеляваха, както и какви в действителност са. Освен това, всеки има нужда, от време-навреме, да чуе по някоя хубава история. Ето такава е магията на театъра. Магия, с която френската актриса Марион Котияр е израснала. Когато баща ти е директор на Драматичния театър, а майка ти - актриса, нищо чудно ти да се окажеш детето, запълващо всяка нужда от невръстен актьор на сцената. Така театралната магия се пропива надълбоко в ума и съзнанието и нищо вече не е в състояние да те отклони от пътя на актьрството. Точно това се е случило на Марион Котияр, която днес, впрочем, става на 40.
В зората
Прелестната Марион, както френските медии обичат да я наричат, е дете от парижко предградие. Семейството й притежавало апартамент на последния етаж на най-високата сграда в квартала, а Марион обожавала чувството, че целият свят живее наоколо. Когато не била у дома си, за да гледа филмите на Джуди Гарланд, Макс Брадърс или Чарли Чаплин, Марион се озовавала ту в някое малко френско градче, ту в Перу, ту в Хонг Конг - там, където родителите й бивали поканени да играят. Първият път, когато самата тя стъпила в техните обувки, получавайки мъничка роля в истинска пиеса, Марион била едва на три. Не й било никак лесно да разбере защо собствената й майка не бива да й е майка, но това, в крайна сметка, бил първият директен сблъсък на малката Марион със света на магията.
Няма нужда да знаеш, че нещо е истина, за да го повярваш
Когато на 23 се явила на прослушване за френската комедия Такси на Люк Бесон, Марион била напълно обезверена. "Ако не получа ролята, казала си тя, ще се насоча към друго занимание". Веднъж решила, че няма какво повече да губи, Марион Котияр, успяла да извади цялата скрита магия на театъра, трупана още от детските й години и очаровала всекиго. Изиграла иначе леката роля с такъв интернзитет и дълбочина, че никой вече не се усъмнил в таланта й.
