"Жените в киното" е основна тема на предстоящия София Филм Фест. На 1 март в Дома на киното стартира специална програма, посветена на жени-режисьори в съвременното българско кино. Началото дава особено актуалният днес филм на Иглика Трифонова "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син", който ще бъде представен от неговия автор. Същият ден започва и програмата с филми на 10 изявени режисьорки в европейското кино.
Клер Дени е една от легендарните личности на френското кино. Има причина, поради която филмите на френската режисьорка вдъхновяват киноманите – киното ѝ е фокусирано върху достоверността на човешкото поведение. Още с дебютния си пълнометражен филм „Шоколад“, създаден преди 34 години, Клер Дени е номинирана за „Златна палма“; три от филмите ѝ през следващите години са номинирани за „Златен лъв“. Наричат я режисьор-нихилист, а към творбите ѝ добавят епитети като „плашещи и недостъпни“. У нас през март, освен нейната нова творба „Двете страни на острието“ (2022), получила на Берлинале наградата "Сребърна мечка“ за режисура, с която на 10 март ще бъде открит 26-ия СФФ, българските зрители ще могат да видят и „Живот нависоко“ (2018) с Робърт Патинсън и Жулиет Бинош. Действието на филма се развива в космоса, дестинацията е близка до земята черна дупка, а екипажът на специалната станция е съставен от опасни затворници…
Сузане Биер е една от най-талантливите съвременни режисьорки. Нейният филм „След сватбата“ (номиниран за „Оскар“) и заснетият в САЩ „Всичко, което изгубихме“ (с участието на Хали Бери и Бенисио дел Торо) са касови хитове. Игралният й дебют – шведско-датската копродукция „Фройд се изнася от къщи“, е удостоена с много международни награди. Следващият й шведски филм „Пансионът „Оскар“ е носител на Наградата на критиката от фестивала в Монреал. С датския „Единствената“, който печели одобрението на критиката и събира почти един милион зрители в родината си, Биер затвърждава репутацията си на успешен режисьор. Тя има в кариерата си и два боксофис хита – „Догма“-филмът „Обичам те завинаги“, селектиран за Сан Себастиан, Сънданс и Торонто, където печели Специална награда, и „Братя“, носител на Наградата на публиката в Сънданс и на приз за актьорска игра в Сан Себастиан. Филмът ѝ в „В един по-добър свят“ („In a Better World“, 2010) грабна „Оскар“ за чуждоезичен филм. Носител е и на „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм и европейска филмова награда за най-добър режисьор (2011). Творбата е интелигентна романтична комедия с горчив вкус, посветена на ограниченията, на които се натъкваме, когато се опитваме да контролираме личния си живот и обществото, в което живеем. Дали „развитата“ западна култура е правилният модел за един по-добър свят, или под повърхността ù се крият безпорядък и беззаконие. Имунизирани ли сме срещу хаоса или живеем в блажено неведение на ръба на анархията?Музата на великия Ингмар Бергман, Лив Улман е също сред жените на фокус в специалната линия на 26-ия СФФ. Най-младата актриса от „школата“ на Бергман от златните му години след Хариет Андершон, Биби Андершон и Ингрид Тулин, Лив Улман е и най-популярната норвежка звезда в шведското и световното кино. Утвърдила се като театрална актриса (с коронна роля в „Нора“ на Ибсен), тя дебютира в киното 20-годишна в края на 50-те и става изключително популярна след ролята си в „Персона“, който е едва петият й филм. От 1992 година се отдава и на режисьорска кариера, като два от заснетите от нея филми са по сценарий на Бергман. Пише книгата си „Промяна“ в годините, когато е на върха на славата - с роли в Холивуд, на Бродуей и в доста европейски копродукции. 26-ия СФФ ще представи Лив Улман с нейния филм „Госпожица Юлия“ (2014), в който главните роли са поверени на Джесика Частейн, Колин Фарел и Саманта Мортън. Действието е ситуирано в ирландската област Ферманаг през 1890-та година, а в центъра на сюжета е привлекателната Джули, която е дъщеря на влиятелен англо-ирландски граф. През една лятна вечер тя успява да прелъсти прислужника на баща си Жан (Колин Фарел). Тайната любовна връзка между двамата бързо се превръща в нещо много по-сериозно, а факта, че двамата са от различни социални прослойки не може да остане незабелязан.
Филмът „Белгийският крал“ ще представи Джесика Удуърт в програмата „Жените-режисьори в европейското кино“. Тя е родена във Вашингтон през 1971 година. Има дипломи по литература от Принстън (1993) и документално кино от Станфорд (1999). През 90-те години работи като журналист и изпълнителен продуцент на документални филми в Париж, Хонконг и Пекин. След като печели стипендията „Фулбрайт“, през 2000 година в Мароко заснема и режисира документалния филм „The Virgin Diaries“, копродукция между европейски и американски телевизии. Всичките пълнометражни игрални филми на Удуърт са европейски копродукции и реализирани заедно със съпруга ѝ Петер Бросенс, с когото са съвместно сценаристи, режисьори и продуценти.
„Белгийският крал” е четвъртият игрален филм на тандема Джесика Удуърт и Петер Бросенс, създаден в копродукция с България. „Един вулкан в Исландия изригна и се роди една идея – да пратим белгийския крал в Истанбул, да развихрим природно бедствие, да разпалим политическа криза и да го натирим на сухопътно пътешествие инкогнито към дома, което включва сблъсъци, премеждия и велики моменти. Иначе казано, същността на комедията е в попадането на неочаквани места, - споделят двамата режисьори. - Резултатът е „Белгийският крал” – пародия на документален роуд муви, разказващ за своенравен монарх, изгубен на Балканите.” Филмът е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове - „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други, а Нина Николина има запомняща се актьорско присъствие.Знаменитата унгарска режисьорка Илдико Енеди, която председателства Международното жури на 22-рия СФФ, е сред важните дами в света на европейското и световното кино. Тя дебютира през 1989 година в Кан с филма „Моят ХХ век” („Az én XX. századom”), където получава наградата „Златна камера”. 25 години по-късно филмът й „За тялото и душата” („Testről és lélekről” / „On Body and Soul”) покори Берлинале и беше удостоен със „Златна мечка” в началото на 2017, като получи още наградите на ФИПРЕССИ, Екуменическото жури и на читателите на „Berliner Morgenpost”.
„Това е история за две наранени, самотни души, които се опитват да живеят в жестокия свят, без да могат да го разберат и да бъдат разбрани от околните, предадена с толкова деликатно психологическо прозрение и със специфичния естетически почерк на творец като Илдико Енеди. Актьорските превъплъщения на Александра Борбели и Геза Морчани надминават всички очаквания и се доближават до абсолютното съвършенство. Филмът е авторска творба с изключителен емоционален заряд, необикновен разказ, който публиката приема с отворени обятия и овации”, пише Screen International.
НАУЧЕТЕ ТУК ФИЛМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ РЕЖИСЬОРИ НА СФФ 2022
Сред женските имена в европейското кино, които получават заслужено внимание за своето творчество, е родената в Италия Аличе Рорвахер, позната на българските зрители с „Чудесата“ (2014) и „Щастливия Лазаро“ (2018). Режисьорката учи в Торино и Лисабон; работила е в документалното кино като монтажист и режисьор. Първият ѝигрален филм „Corpo celeste” е представен през 2011 година в Кан и получава номинация за „Златна камера”, а след това обикаля 15 авторитетни филмови форуми по света. Удостоен с награда за най-добър сценарий в Кан 2018, „Щастливия Лазаро“ срещата между наивното и добросърдечно момче Лазаро и Танкреди – млад благородник с богато въображение, които живеят в изолираното и много бедно селце Инвиолата. Тази история е за странното партньорство между двамата, превърнало се в ценно приятелство, което ще преведе Лазаро през времето в търсене на Танкреди. А когато за първи път той попада в големия град, Лазаро напомня на късче от миналото, изгубено в модерния свят… Филмът разкрива таланта на Рорвахер като сценарист и режисьор да съчетава убедително и очарователно естетиката, която следва традицията на неореализма, с елементи, присъщи на нейния авторски почерк, по своеобразен италиански маниер.
Родената в Скопие Теона Стругар Митевска следва кино в Ню Йорк. Заедно със сестра си – актрисата Лабина Митевска и техния брат продуцират през 2004 година нейния пълнометражен дебют „Как убих светец“, а филмът ѝ „Аз съм от Титов Велес“, представен в конкурсната програма на 12-ия СФФ през 2008 година, печели специалната награда на журито в Сараево. Носителят на наградата „ЛУКС“ на Европейския парламент за 2019 година е неиният филм „Господ съществува, името й е Петруния“ (2019), разказващ историята на безработна жена, която успява да извади кръста от реката на Богоявление. Макар и да не се определя като феминистка, главната героиня отказва да се поддаде на исканията да върне кръста и решава да се бори за равни права. „Защо да нямам право на година щастие?“ – пита тя, тъй като „наградата“ за победителя в състезанието символизира именно това. „Господ съществува, името й е Петруния“ записва в актива си още пет приза, сред които и Наградата на филмовата гилдията и наградата на Екуменическото жури на кинофестивала в Берлин ’19.
Ясмила Збанич е знаково име сред жените-режисьорки в съвременното европейско кино. Нейните филми „Гърбавица“ (2006), „Един ден в Сараево“ (2014) и „Островът на любовта“ (2014) са любими на зрителите не само на територията на Балканския полуостров. Един от акцентите в нейните филми е особено актуалната днес тема за войната - и как тя въздейства върху съдбите на оцелелите физически хора. През 2022 година българската публика ще има възможност да види отново нейния филм „Quo Vadis, Аида?“ (2020) – съвместна продукция между 9 европейски държави. Разказът отвежда зрителите в Босна, през юли 1995 година при Аида, която е преводач на Силите за опазване на мира към ООН в малкия град Сребреница. Нейното семейство е сред хилядите жители на града, които търсят подслон в лагера на ООН в мига, в който сръбската армия превзема града. Няма място за всички. Аида с големи мъки успява да вкара двамата си сина и съпруга си. Той дори е изпратен на преговори с Младич. По всичко изглежда, че полковниците и войниците на ООН са безсилни пред агресията му - те са и объркани, и страхливи. Аида опитва да спаси синовете си… Основният въпрос, който поставя Ясмила Збаниче е: Пред какво са изправени нейното семейство и нейният народ – избавление или смърт?
Полската режисьорка Агнешка Холанд е любим фестивален гост на публиката на София Филм Фест – през 2017 година бе удостоена с Наградата на София за нейния принос към изкуството на киното. Най-новият ѝфилм „Шарлатан“ ще провокира отново през март българската публика. Вълнуващият разказ за човек, надарен с необикновени възможности, е представен на фона на тоталитаризма през 50-те години, като сюжетът е вдъхновен от личната история на лечителя Ян Миколашек, който използва уменията си, за да лекува всички нуждаещи се от неговите знания и умения. Сред високопоставените му пациенти са и президентът на Чехословакия Антонин Запотоцки. След като Запотоцки умира, Миколашек е арестуван от комунистическия режим…
Забележителната немска режисьорка Маргарете фон Трота е родена през 1942 година в Берлин. След като завършва Мюнхенското училище по драма, започва да работи за различни немски театри. „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1975) е режисьорският й дебют, заснет заедно с тогавашния й съпруг Шльондорф (с когото са заедно между 1971 и 1991 г.). „Второто пробуждане на Криста Клагес” е нейният самостоятелен дебют. Кариерата на Маргарете Фон Трота е белязана от куп награди, превърнали я в най-успешната жена-режисьор в Германия.
„Хана Аренд” е първият дигитален филм на Маргарете фон Трота, посветен на известната немска мислителка и политолог. Преди началото на снимките, екипът се среща с много хора, познавали лично Аренд. За ролята е поканена Барбара Зукова, с която режисьорката работи за шести път. Хана Аренд е сред най-значимите имена от политическата теория на ХХ век. В академичните среди става известна с книгите си „Тоталитаризмът” и „Човешката ситуация”, а в публицистичните среди – с „Айхман в Йерусалим: репортаж за баналността на злото”. В началото Маргарете Фон Трота желае да пресъздаде живота на еврейката от Германия, но постепенно на преден план излиза процесът срещу Адолф Айхман, който Хана Аренд отразява за американското списание „Ню Йоркър”. Очакваме Маргарете фон Трота да гостува на София Филм Фест през есента на специално събитие, организирано в партньорство с Гьоте-институт.