Веднъж годишно, Холивуд посреща звездите на бляскава церемония по връчването на наградите "Оскар", но всяка вечер стотици бездомни хора спят по тротоарите на един от най-известните квартали в Лос Анджелис. Тези два свята, съседни и все пак антиподи един на друг, ще се сблъскат в края на 27 март. Режисьорите на документален филм, посветен на съдбата на бездомните в САЩ, възнамеряват да поканят някои от събеседниците си да преминат с тях по червения килим тази вечер.
"Надяваме се, че в деня на церемонията ще успеем да поставим акцент върху това съжителство и да привлечем вниманието върху тези хора, които са буквално от другата страна на улицата и които всички ние сме игнорирали твърде дълго", разказва пред АФП Педро Кос, един от режисьорите на документалния филм "Lead Me Home".
"Стискаме палци, за да можем да дойдем, придружени с двама или трима от тях", добавя приятелят му Джон Шенк.
Късометражният филм, излъчван по Netflix, проследява пътуването на дузина бездомни хора в Лос Анджелис, Сан Франциско и Сиатъл в продължение на три години. Тя показва в детайли ежедневието им, борбата им за оцеляване по улиците и надеждите им някога да успеят да се измъкнат от това. Сред тях са Луис Ривера Миранда, около четиридесетте, който се впуска в любовна афера с друг бездомен, и Рони Уилис, известен като "Футуристичният Астер", който танцува за туристи по булевард Холивуд, за да може да припечели за храна.
"Той има невероятна история. Той е изучавал класически танци, танцувал е с Джанет Джаксън, поставял е хореография + Thong Song + Sisqo и, за съжаление, преживя трудни моменти", подчертава Педро Кос.
В сцените на документалния филм, посветен на Уилис, можем "наистина да видим "Долби Тиътър", където традиционно се провежда церемонията по награждаването с Оскарите, отбелязва той.
За режисьорите, голяма част от проблема с бездомните произтича от факта, че твърде много хора гледат на тях по нехуманен начин и са убедени, че те сами са виновни за своето нещастие. Интервюираните във филма бездомници обаче обясняват, че са попаднали на улицата поради увреждания, отхвърлени от семействата си, след като са се обявили за транссексуални, или дори след депресия, предизвикана от атаките на 11 септември 2001 г.
Режисьорите са отделили време, за да спечелят доверието на своите герои. Вместо да ги интервюиратдиректно, те започнали с инсталирането на камерите си в убежищата им, където те преминали „оценка на уязвимостта", стартирайки записа, преди да напуснат стаята, за да им дадат възможност да изразят себе си по-свободно.
Един от най-трогателните моменти в документалния филм е уловен, когато бездомна жена се оплаква на социален работник, че отново е била пребита от мъж на име Майк.
"За жените сексуалното насилие е твърде реално", казва Шенк. "Не мисля, че сме срещали жена, която да няма история, свързана с това", казва той.
Двамата режисьори нямат чудотворно решение на проблема, който подкопава цялото западно крайбрежие на Съединените щати (само в Калифорния има 150 000 бездомни), но смятат, че премахването на бюрокрацията в програмите за помощ би било добро начало.
"За нас няма съмнение, че в момента в Съединените щати има криза на човечността", започва Джон Шенк. "На "Оскар"-ите "надяваме се да използваме този малък момент на внимание към нашия малък филм, за да започнем разговор, който позволява на хората да имат гледна точка, която иначе не биха имали."
Източник: БГНЕС
