Да си вземе хубав душ и да хапне шоколад – това бяха първите неща, които Елен Колева направи след излизането си от „Фермата“ вчера.
По време на престоя си в шоуто за актрисата най-тежки са били хигиенните условия, не толкова гладът, студът и недоспиването.
„Естествено, свикнах с това да не посягам за още храна, когато съм гладна, защото няма да остане за другите. Оказах се много добра в доенето и сама си осигурявах млякото, което пиех топло сутрин. Преди да преживея това приключение, нямах абсолютно никакво търпение, исках всичко сега, на момента, а там се успокоих. Научих се да изчаквам 19 човека преди мен да минат да се подмият, защото условия за къпане реално нямаше“, сподели за „Монитор“ Елен.
Тоалетните били две, сковани собственоръчно около дупка, а банята се свеждала до четири дъсчени стени под открито небе. Заради забраната за внасяне на самобръсначки, сешоари, пособия за разкрасяване и дори аксесоари като слънчеви очила плеймейтката Ася Капчикова помагала на жените да се епилират.
"Фермерката ни даде рецепта за коламаска в домашни условия и Ася ни помагаше. Тя е един от най-близките ми хора вътре, изключително мъжко момиче. Харесах я мигновено, защото винаги бе усмихната, ободряваше духа на другите, работеше много здраво и разби медийния мит, че жени като нея са кифли и се интересуват само от нощен живот“, призна Колева. Рапърът Дий, Гери Дончева и Юлиана от отбора на редовите участници са другите герои от шоуто, с които Елен ще има какво да си каже и в живия живот. Между усвояването на занаяти като чепкане на вълна тя погледна по нов начин и на връзката си с Калин Терзийски.
В ефира на bTV Елен призна, че се е поболяла от мъка покрай романса им и като моногамен човек не успяла да приеме репликата на писателя „Ако не обърна внимание на всички жени, те ще се самоубият“.
„Успях да се сбогувам с него от гледна точка на интимност и любов. Приятелството, разбира се, остава, ние винаги ще имаме какво да си кажем“, категорична е Елен. Съвсем скоро тя ще представи и новата си стихосбирка, вдъхновена от Терзийски – „Бездната, в която скочих“.
