Брюкселското зеле е горчиво, а децата обикновено не харесват подобен вкус. Вината не е тяхна. Подобно отношение към горчивото и киселото всъщност е инстинкт за самосъхранение, защото повечето токсини имат сходен вкус, а от друга страна, сладкото обикновено се свързва с нещо, което е безопасно за консумация. Ето защо децата се раждат с предпочитания към сладкия вкус.
Вкусовите ни предпочитания се променят с времето. С напредването на възрастта осъзнаваме, че нещо, което е горчиво или кисело, няма да ни убие и дори ни харесва като храна. Когато порастваме, ние губим част от обонятелната ни чувствителност, а тя ни е нужна за разпознаването на разни есенции, което е различно от вкуса (ментовото, например, е есенция, но не и вкус).
С времето губим и някои вкусови рецептори, заради което добавяме повече сол/захар към ястията си. Съществува теория, според която големите дегустатори на вино печелят награди през последните години, защото винарните критици остаряват и не различават съвсем леките аромати.
Ако човек не успява да открие всички вкусове, той може да има здравословен проблем, причинен от нараняване на езика или увреждане на мозъка. Възможно е да съществува проблем и с обонянието. Каналчето, което разделя устната от носната кухина позволява да миришем буквално зад носа си и решаващо значение имат най-сложните аромати. Затова храната ни е безвкусна, когато носът ни е запушен. Освен пилешката супа – тя е солена.
