Беше време синът му да научи най-важния урок за живота. Не усети как годините отлетяха и скоро Тео щеше да поеме по собствения си път. Беше се опитал да му предаде всичко, което знаеше. И докато го учеше, самият той беше научил много... Но сега беше дошъл моментът за последния, най-съществения урок. За Закона на Живота...
- Сине, утре ще се изкачим до самия връх, - каза вечерта Николай на сина си.
- О, страхотно! – превъзбудено му отвърна Тео. - Откога го чакам!...
В ранни зори двамата напуснаха селото и поеха по тесния път. Изкачването беше уморително. Почти не говориха. След няколко часа бяха горе. От върха се разкри прекрасна гледка. Тео стоеше захласнат. Сякаш времето беше спряло.
Половин час по-късно двамата си бяха отпочинали. Момчето не спираше да говори колко е прекрасно всичко, колко малко изглежда селото им, колко близко изглежда небето... Николай го изчака да свърши и с умивка му каза:
- Така е, Тео. А сега искам да направиш нещо. Изправи се и с всички извикай: МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ!
Тео го погледна изненадан, но идеята му се стори забавна. Какво целеше татко му?
- МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ! – провикна се с цяло гърло момчето.
- МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ! МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ! МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ! – отвърна му ехото.
- А сега искам да извикаш: ОБИЧААААМ ТЕЕЕ! – каза му Николай.
Тео го направи и ехото му отвърна:
- ОБИЧААААМ ТЕЕЕ! ОБИЧААААМ ТЕЕЕ! ОБИЧААААМ ТЕЕЕ!
Николай се приближи към сина си и го прегърна през раменете.
- Сега, Тео, научи Закона на Живота: получаваш само това, което даваш. Ако гледаш на света с гняв и омраза, гняв и омраза ще получиш. Ако гледаш на света с любов, любов и подкрепа ще получиш. Помни тази истина, сине, и живей мъдро!
