Много родители насочват възпитанието единствено към знанията, езиците, музикалните или спортните умения, или към подобни неща. Тъпчат децата си с академии и дипломи и забравят да направят от тях хора с мнение и с характер, личности.
По тази възпитателна схема се създават същества с голяма физическа сила, но вътрешно слаби. Главите им са пълни със знания, но нямат характер, мъже и жени без твърди принципи. Накрая постигат обратното на това, което са търсили, защото оставят децата си беззащитни пред бъдещето.
– Няма съмнение, че да имаш глава на раменете и силна воля, е по-добро наследство от титлите и знанията. Най-добре е обаче да имаш и двете.
Разбира се, да се пожертва всичко в името на титлите и знанията, не носи успех.
Родителите и децата трябва да стигнат до мисълта за това какви са, какви биха искали да бъдат и какви би трябвало да бъдат.
За постигането на това са особено важни спокойните разговори с всяко от децата, като стремежът е да се възпитат умът и сърцето, мислите и волята.
Да ги накарате да се обосновават добре; да ги накарате да могат да направят това, което трябва да направят, и да ги накарате свободно да пожелаят да го направят.
– Мисля, че родителите смятаме за по-важно да възпитаваме разума, отколкото да възпитаваме волята, и според мен бъркаме.
Мисля, че ако наистина се възпитава разумът, всичко ще е наред, защото, разбират ли се нещата ясно и навреме, волята без затруднения се насочва към тях. Просто в някои случаи стремежът е преди всичко да се вкарват знания, вместо наистина да се възпитава разумът.
Ако погледнем колко малко хора се оплакват от количеството разум, с който са надарени, може да ни се стори, че разумът е най-добре разпределената дарба. Но когато едно дете е наистина умно, едва ли ще постигне нещо в живота, без да се възпита волята му; ако не полага усилия, ще бъде просто още един от многото талантливи хора, пропуснали възможностите и пропилели времето си, защото твърде малко са използвали главата си.
С основание се казва: няма по-нещастно същество от голямата глава, лишена от воля, защото големият ум, ако предположим, че го има, неизбежно се губи.
***
Това е откъс от книгата "Възпитание на характера", безценно настолно ръководство за децата в юношеска възраст, характера и семейната среда, благоразумието и самооценката, общочовешките ценности и личността.
Въз основа на собствения си опит, на конкретни примери и действителни случаи Алфонсо Агило дава ясни идеи и насоки за развиване и изглаждане на неукрепналия детски характер, но също и полезни съвети за правилното поведение на възрастните.
