Голяма част от кавгите в съвременните домакинства произтичат от факта, че жените носят по-голямата част от психическото натоварване. Мъжете, колкото ангажирани и участващи да са, все още са хората, които могат да отидат на детската площадка с детето, но никога няма да се сетят да вземат слънцезащитния крем или мокри кърпички.
Разбира се, нямаме за цел да засрамваме мъжете, а по-скоро да осветлим разграничението относно начина, по който ние сме били отгледани. Жените, израснали през 80-те и 90-те години, бяха научени, че могат да „правят всичко“. Навсякъде имаше стикери и плакати, рекламиращи този лозунг. Бяхме насърчавани да учим и работим каквото искаме. В резултат на това броят на жените, завършващи университет, беше по-висок от всякога.
Но докато момичетата бяха насърчавани да планират и да си представят живот и кариера извън домашната сфера, начинът, по който момчетата бяха, не се промени.
И така, как можем да променим това за в бъдеще, така че да научим децата си на необходимостта от балансирано разделение на невидимия труд у дома?
1. Трябва да моделираме споделена отговорност
Ако трябва да бъдем честни докрай – това става чрез личен пример. Усилията на бащата да предвижда, вместо да разчита, имат значение, дори и не винаги да са в целта. Този начин на действие помага на способността на сина да възприема част от това поведение.
2. Практикувайте равнопоставеност в задълженията
Трябва да сме сигурни, че очакванията, които имаме към нашите деца, са справедливи. Вземете под внимание възрастта и способностите, разбира се, но се опитайте да избягвате да възлагате на синовете си „мъжки“ задачи, а на момичетата „женски“. И двамата трябва да разберат как се пуска пералня, зарежда миялна и т.н.
3. Физическата работа не е достатъчна, трябва и „умствен багаж“
Когато постепенно включваме отговорност за мислене и планиране на задачата, това им помага да оценят умственото натоварване, което идва заедно с всяка работа. Например, когато нещо в хладилника свърши, трябва да го добавят в списъка.
