Един човек се върнал късно от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че на вратата го чака малкият му син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа, - намръщил се бащата - а и за какво ти е това?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за час?
- Ами, за час – 50 лева, и какво?
- Тате – синът го погледнал със сериозни очи – можеш ли да ми услужиш с 30 лева?
- Ти ме разпитваш само заради това? Да ти дам пари за някаква глупава играчка! – ядосал се бащата – веднага марш в стаята си и лягай да спиш!
Момченцето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да се ядосва на молбата на сина си. Как смее да го пита за заплатата, че да му поиска пари после. След известно време се успокоил обаче и започнал да разсъждава трезво. Може би действително му трябват за да си купи нещо важно. А и никога преди не му е искал пари.
Когато влязъл в детската стая, синът му вече си бил в леглото.
- Не спиш ли, синко? – попитал той.
- Не татко, буден съм – отвърнал малчуганът.
- Струва ми се, бях прекалено груб с теб. Ето, вземи парите, за които ме молеше.
Малчуганът седнал на леглото и се усмихнал.
- Tате, благодаря ти! – радостно възкликнал той. След това бръкнал под възглавницата и изкарал още няколко измачкани банкноти.
Виждайки, че хлапето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Татко, сега имам 50 лева. Може ли да купя малко от твоето време? Моля те прибери се утре по-рано вкъщи. Искам да вечеряме заедно.
