Винаги ми е било интересно да слушам как баба и дядо разказват за старите времена. Чудите се защо ли? Защото всичко било истинско – от любовта до боба.
Именно така започва и тяхната история – дядо харесал баба от пръв поглед, а тя го спечелила, като му сготвила боб. И, не, баба не можела да готви, можела само боб да прави... но пък слагала правилните подправки. И за боба, и за сърцето. Хората неслучайно са казали: "Любовта на мъжа минава през стомаха”.
Запознали се някъде през далечната 1969-та. Видели се за първи път в тогавашния завод "Електроника" – баба била част от женската бригада, а дядо – от мъжката. Влюбили се от пръв поглед. А първата среща била в резултат на спечелен от баба бас (залогът бил вечеря в известния тогава ресторант "Берлин", а облогът – дължината на полата на актрисата във френския филм "Търсете идола").
Забравих да спомена, че баба и дядо всъщност били коренно различни по начина си на живот. Дядо бил "гъзарчето от жълтите павета", имал запазено място в най-известните ресторанти и барове, пътувал навсякъде. Майка му била авторитарна; представителка на хайлайфа от онези времена. Завършила Американския колеж в град Ловеч и станала една от наистина малкото завършили химички в България. Отговаряла за всички каменовъглени мини, била с ранк на министър, имала кола с шофьор и мотор с кош, а всичките й рокли били поръчкови от Виена. С две думи – била от най-горната социална прослойка на обществото. Нещото, което я отличавало, било доброто й сърце – за малко не я вкарват в затвора, когато замества за седмица министър по длъжност и без негово позволение отпуска въглища за една детска градина (имало е дефицит на въглищата, системата е била строга, зимата – безпощадна).
