В статията си "Народите на североизточен Сибир", публикувана в "Яндекс" Инокентий Вдовин и Елена Батянова, разказват за сурови традиции, с които се съобразявали чукотските жени. Данните са отначалото на ХХ в., но и до днес в живота им малко се е изменило, а традициите продължават да са така силни.
Чукчите вярват, че детето е дар свише и деца се дават на тези, които наистина ги заслужават.
През цялата бременност, до самото раждане, чукотските жени продължават да работят, изпълнявайки всички свои задължения. Не е възможно да се глезят, тъй като по-възрастните жени в семейството се грижат бъдещата майка да не посяда или поляга.
В юртата специален ъгъл се покрива с мъх и това се превръща в своеобразна родилна зала. Крясъци и викове по време на раждането не са приети. Трябва да се мълчи, за да не се привлекат зли духове. Присъствието на мъже по време на раждане е строго забранено. Дори ако нещо се обърка и се окаже помощ на родилката, това се превръща в клеймо за цял живот.
В случай, че съпругът помогне ще бъде наричан "акушерка" до края на дните си, а самата жена ще бъде порицавана и подигравана. Това отношение на обществото води до факта, че много бъдещи майки отказват каквато и да е помощ, не желаейки да живеят в срам. И много от тях умират по тази причина.
При връзването на пъпната връв задължително се вплита косъм от майката и се натрива с парче еленова кожа.
Едва след като роди, на жената се отделя дължимото внимание. Специално за младата майка се коли елен, за да може да яде месен бульон. С парата от този бульон се затоплят гърдите, за да се увеличи кърмата и да се стимулира самият процес.
Жените чукчи кърмят децата си до 3-4 години. Ако нямат достатъчно мляко, то се замества с мазнина от тюлени, която се разрежда и се дава на бебето.
Източник: БГНЕС
