Периодично чуваме от всички страни (баби, лели, приятелки, дори от филмите), че всеки човек е длъжен на родителите си, затова че са го довели на този свят. Всъщност, тази стара манипулация за потомството и задълженията продължава да се използва с все сила, за да посрещне нуждите на родителите.
Парадоксално да се предоставя "списък с искания", защото една жена е носила 40 седмици живот в утробата си. Нека не принизяваме природните закони до бизнес сделки. Честно казано, не мога да повярвам, че има хора, вярващи, че човек се създава, за да бъде в полза за някого. Човечеството не работи така. (Макар че от Движението за национална кауза (ДНК) мислят по друг начин. Поне според последната им кампания, за която всички говорят тези дни.)
Истината е, че децата не дължат нищо на родителите си! Нито телефонни обаждания, нито внуци, нито доживотна финансова подкрепа. Напротив, създавайки ги, родителите са длъжни да им дадат любов и подкрепа, за да могат в един момент те да отлетят от "семейното гнездо". Да се разсъждава по друг начин означава само, че се опитваме да подчиним онези, които твърдим, че обичаме и ценим най-много.
Никога не можем да притежаваме хора, особено ако са биологично произлезли от нас. Без значение колко много един родител иска да контролира мислите и живота на детето си, това дете все пак е човек и заслужава автономност. Тъжно е да гледаш родители, които се оплакват, когато най-милите им същества са се отклонили от "дневния ред". Още по-тъжно е да чуеш "не знам къде сбърках", когато видиш ядосан, тревожен и дистанциран родител, който завинаги е загубил пътя към сърцето на собственото си дете.
Нека възпитаме децата си по най-добрия начин, който знаем – без очаквания, без изисквания и ултиматуми. Защото те заслужават свобода и избор, и макар това понякога да е предизвикателство, дължим им го. Защото сме родители. И защото винаги ще се надяваме изборът им да ги връща при нас – не от чувство на дълг, а от любов и желание.
