Бриджит Уайт преди време публикува своя снимка на плажа в блога си, заснета от 7-годишния й син. Първият път, когато е видяла снимката, била ужасена, но след това нейното мнение се променило, след като се опитала да я погледне през очите на децата си. Тази история наистина ще ви трогне.
***
Разглеждайки снимките в телефона си, видях тази. Първата ми реакция беше шок. Кой е заснел тази отвратителна снимка на мен. Самоомразата и отвращението ме доведоха до сълзи. Тъкмо мислех да я изтрия, когато синът ми влезе в стаята.
"Знаеш ли нещо за тази снимка?" - го попитах.
Обърнах екрана, за да може да я види. Той се усмихна.
"Направих ти я в Тахо. Изглеждаше толкова красива, лежейки там." - ми каза той.
"Трябваше да ме попиташ, преди да използваш телефона ми, за да правиш снимки."
"Знам, но мамо, сериозно, виж колко добре изглеждаш?"
Отново погледнах снимката и се опитах да видя какво вижда той.
Дъщеря ми също влезе и я погледна.
"Това може да бъде пощенска картичка, мамо. Толкова си красива. Обичам я", усмихвайки се ми каза тя.
Дълбоко поех дъх. Точно от това имах нужда.
Моят режим по подразбиране е да виждам и да се фокусирам върху недостатъците и несъвършенствата. Вече започвам да виждам малко повече. Все още виждам пълните ми бедра с целулит. Също така виждам майка, която лежи на плажа, след като с часове е разглеждала езерото с децата си. Все още виждам едри ръце.
Също така виждам ръцете на майка, която току-що е помогнала на децата си да преминат през камъните и горещия пясък, за да не им се наранят краката.
Все още виждам дебела жена, носеща черна рокля върху банския си костюм, за да прикрие проблема си с килограмите. Също така виждам майка, която обича приключенията и своите деца.
Като много жени, цял живот се боря с килограмите. Това не е нещо, което някога ще изчезне. По природа нямам слаба фигура. Никога не съм имала.
В момента тежа най-много от 10 години насам. И все пак...
Този път килограмите не ме спират. Публично нося изрязани блузи, плажни рокли и бански. Тичам наоколо с децата си това лято и дори понякога се чувствам атрактивна.
Да, чухте ме.
"Чувствам се щастлива. Толкова щастлива. Чувствам се щастлива, остроумна и блестяща."
Не... точно. Но нещо подобно.
Защото остарявам ли? Трябва ли повече да се притеснявам как изглеждам? Или може би защото децата ми ме гледат с такива обожаващи очи.
Наистина няма значение.
Вече не мразя тялото си. Това е огромно постижение за мен и е трудно да го призная. Няма да се откажа от упражненията и да спра да се храня здравословно, защото искам да живея дълго.
Точно сега, просто искам да обичам тялото си такова, каквото е. Искам да се чувствам добре в кожата си и да виждам себе си, както моите деца го правят.
Благодаря ви деца!
