Свикнали сме да наричаме своя брачен партньор спътник в живота. Ще признаете, че в този израз се крие подсъзнателното желание да си водещ, което често пъти ни прави нещастни, а понякога трайно разрушава семейните отношения.
Ние създаваме своя микрокосмос, възприемайки себе си като център на вселената, а своя партньор като спътник, който трябва да кръжи около нас и да изпълнява желанията ни. Аз съм важният, големият, а той е просто малък спътник. Това мислене със сигурност е в основата на множество проблеми в семейния живот.
1. Ще трябва да се обсъди въпросът за децата в семейството - колко да бъдат и кога сме готови да ги приемем в живота си
Много е важно всеки да разбере как другият се отнася към децата и особено към тяхното възпитание. Всеки човек си има своите възгледи по този въпрос, затова няма да бъде зле да се внесе яснота. Кой ще носи главната отговорност за възпитанието?
Яснотата ще предотврати всички спорове и разногласия по този въпрос в един по-късен период. Необходимо е да се засегне и въпроса за ролята на роднините (и на двамата партньори) в отглеждането и възпитанието на бъдещите деца.
Помнете, че не раждането на детето е проблем, а да се договорите как и кой ще го възпитава.
2. Имаме ли ясна и точна представа за нашите доходи - как ще печелим парите си и как ще ги харчим?
Как се отнасяме към неравенството в доходите и как ще вземаме решения за това какво да се купи, а какво не е необходимо?
Парите са неспокойна, тревожна енергия, с която е по-добре да не се шегуваме, а да си разработим система на нашите финансови взаимоотношения. Парите са като покрив над главата - ако единият реши да го продаде, за да купи диван, другият може да се изплаши от подобно решение.
Трябва да сме наясно как ще става вземането на решения, свързани с парите ни. Крайно неразумно е да не се говори за пари - които днес са най-големият ни проблем.
Помнете: главният източник на проблемите в нашия свят са парите. Обсъждайки този въпрос, косвено изграждаме щастливи отношения.
3. Обсъждали ли сме нашите планове по повод поддържането на домакинството, съгласували ли сме кой ще се занимава с почистването, с домашната работа, пазаруването, готвенето?
Необходима ни е концепция, която да устройва и двамата. Илюзия е, че битът няма да ни притисне от всички страни. Ще трябва да разпределим основните задължения, а пък ако се появи свободно време при някого от двамата, той не би трябвало да се дърпа, а да помогне на другия като свърши част от неговите задължения.
Нерегулираният бит унищожава романтиката в семейния живот, а значи разрушава и любовта.
Помнете: неподреденият бит е враг на любовта.
4. Познаваме ли изцяло заболяванията си, както физическите проблеми, така и психическите?
Болестите също са наши роднини, ще се наложи да живеем заедно с тях през целия си живот, затова е по-добре бъдещите партньори да се запознаят взаимно навреме, за да не се стряскат после с кого ще живеят в една стая.
Любовта си е любов, но животът се състои от проблеми на душата, ума и тялото, с които ще трябва да се научим да живеем заедно. Те могат да идват, да си отиват или да останат с нас завинаги.
Трябва просто да разберем, че заедно с надеждата за щастие ние получаваме и "бонус" във вид на реални проблеми, които ще трябва да решаваме с любов и търпение през целия си живот.
Партньорът не е телевизор, който може да изключиш или да включиш, това е реална личност със своите плюсове и минуси.
Помнете: има само един партньор без минуси - това е Бог.
5 Достатъчно нежен и любящ ли е партньорът ни, както съм очаквал(а)?
Всеки от нас си има свое ниво на чувствени потребности. Казват, че жената трябва да чува поне три пъти на ден от мъжа си, че я обича много, а за мъжа - три пъти да чуе, че е най-умният и супер-мъж.
Не е достатъчно да приготвим вечерята - освен храна за тялото се нуждаем и от храна за съзнанието. И семейството е мястото, където преди всичко удовлетворяваме своите емоционални потребности и затова трябва да знаем какво от света на емоциите носи удовлетворение на нашия партньор.
Помнете: позитивните емоции - това е основната храна на нашия партньор.
6 Можем ли открито и спокойно да обсъждаме нашите сексуални нужди, предпочитания и страхове, свързани с тях?
Необходимо е да разберем, че независимо от физическата близост, която присъства в семейните отношения, това съвсем не означава, че семейството се гради на сексуална основа.
Сексът е 0,5% от това, за което и поради което създаваме семейство. Любовта фактически е готовност да си до партньора си без да влизаш в полови отношения, и без да му изменяш.
Семейството е система на дружба, а не полигон за сексуални игри. Сексът не е висша проява на любовта, а начин да заченеш децата си.
Помнете: не бива да се доверявате на партньор, който създава отношения с вас заради секса.
7. Ще има ли телевизор в спалнята ви?
На пръв поглед въпросът е смешен, но в действителност е твърде важен. Семейството е желание за общуване един с друг. В днешно време обаче се появява онзи, с който всички общуват в по-голямата част от времето. Това не е нов приятел, а е по-точно враг - телевизорът.
Вместо да си поговорят един с друг, мъжът и жената с отворена уста внимателно слушат своя нов приятел. Ако в дома непрекъснато работи телевизорът, той всъщност става един от партньорите. А ако е в спалнята, кой знае дали детето няма да прилича на Брад Пит или на Анджелина Джоли.
Трябва да се учим да отстраняваме телевизора от своето семейство. Нека идва, но да знае своето място и време. Включваш, гледаш, изключваш - не бива да работи непрекъснато в спалнята.
Много ефикасно може да овладеем този навик и да се научим да командваме този не-приятел чрез системата - един ден в седмицата без телевизор, или една седмица в месеца, или един месец в годината. Кой всъщност е главният у дома - ние или едноокият ни враг?
Помнете: телевизорът не бива да става емоционален баща на нашето дете.
8. Можем ли искрено и правдиво да се изслушваме взаимно, безпристрастно да обсъждаме оплакванията си или новите идеи?
Личността не просто живее, личността постоянно се променя, а това означава, че променя и своето отношение към случващото се. Идват ни нови идеи, понякога глупави, понякога доста разумни.
Доколко сме готови за това, че нашият партньор ще се развива постоянно. Ако не съм готов за това - значи просто ми харесва кукла, манекен, снимката на моя партньор, но не и той самият.
Трябва да сме наясно, че всичко живо ще се променя, ще ни учудва и дори плаши. Ако съм готов за това, значи съм готов и за "жив" партньор.
Помнете: общуването е готовност за промени в партньора ни.
9. Имаме ли ясна представа един за друг в областта на вярата и духовните нужди; обсъждали ли сме някога кога и по какъв начин ще дадем на децата си както религиозно, така и морално възпитание?
Детето не бива да става заложник на вярата, както всеки от родителите с всички сили се опитва да направи детето и да му даде своята система от духовни ценности.
Най-доброто възпитание е да се покаже на детето дружбата на различни философски системи чрез примера на своите отношения. Това ще бъде най-големият подарък за неговото съзнание.
Изобщо, ако възпитате детето като културен човек с висок морал, ще му дадете право на избор да се присъедини към определена вяра, а ако не поиска, ще бъде просто културен и морално стабилен човек, което вече е едно добро постижение.
Помнете, че добре възпитаният и културен човек навсякъде ще го обичат.
10. Обичаме ли и уважаваме ли приятелите и другарите на своя партньор?
Ние създаваме семейство не с един човек. Ние приемаме и целия свят, с който е свързан този човек, всички негови мечти, планове, желания, победи и поражения, всички негови приятели, цялото му минало, настояще и бъдеще.
Аз не мога да взема от улицата личност, несвързана с абсолютно нищо и никого, дори новороденото вече има предпочитания, нещо му харесва, друго - не. Затова следва предварително да опознаем и изучим цялата тази вселена, която вие сте решили да домъкнете в своята гарсониера.
Ще ви се наложи да живеете с всичко това, затова няма нищо лошо да се погледне как този човек живее без вас, какви вещи има в неговата стая, как общува с родителите си и какво прави с приятелите си. Тъй като всичко това няма къде да отиде, то ще дойде при вас като наследство, което вие може би не сте очаквали.
Помнете: партньорът не идва сам, той води със себе си своите приятели.
11. Особено подробно обсъдете въпроса за родителите. Как ще общувате с тях и как ще се грижите за тях и ще ги подкрепяте?
Това е много чувствителен въпрос, който не бива да отлагате безкрайно. Родителите често пъти не са готови да се откажат да възпитават детето си, въпреки че то вече е създало семейство. Те могат да проникват в семейния ви живот в различна степен и да внасят корекции.
Едни родители могат лесно да приемат новия партньор на своето дете, а за други това е истинско изпитание. Затова е необходимо да прекарате достатъчно време заедно с родителите на единия и на другия, за да разберете как трябва да се държите в един или друг случай. Не си мислете, че вашият пратньор ви обича повече от своите родители.
Затова трябва много трезво да разберете каква част заемате в сърцето на партньора си и да уважавате онези, които също завинаги ще останат в това сърце, независимо от вашата поява.
И разбира се, най-негативното поведение ще бъде борбата между по-възрастните и по-младите членове на семейството, която трябва да избегнете с всички сили, подготвяйки се за това общуване пердварително.
Помнете, че освен вас, в сърцето на вашия пратньор са и неговите родители.
12. Какво правя аз или моето семейство, което дразни и тревожи моя партньор?
Трябва много внимателно да се отнасяте към всички дразнещи фактори, които се появяват преди брака. Помнете, че след сватбата онова, което ви е дразнило малко, ще се превърне в непреодолим проблем. Раздразнението може да се увеличи много повече и да предизвика огромно разочарование.
Бъдете крайно бдителни и си изяснете всички дразнещи фактори преди създаването на семейство. Не си мислете, че после ще можете да промените нещо, близостта ще направи неприятностите още по-големи и неприятни.
В началото на нашите отношения ние всички се напрягаме, за да направим своите недостатъци по-незабележими, но когато отношенията вече са скрепени в брачен съюз, всички минуси изпълзяват от нашето съзнание на бял свят и може да се окажат точно това, от което най-много сме се страхували.
Помнете: при изграждането на отношенията няма дребни неща, това са малки върхове на айсберги.
13. Има ли нещо, от което един от партньорите не може да се откаже в брака?
Да, независимо, че се кълнем в любов и вечна вярност, в реалността обаче партньорите се отказват от съвсем малка част от своите планове, надежди и житейски концепции.
Понякога те се отказват само от 1% от своята свобода, при това очаквайки че партньорът им ще се откаже от не по-малко от 99%. Ако разчитате, че вашият партньор ще се откаже от нещо, по-добре го попитайте предварително за това.
И също така си изяснете и разберете, ако вашият партньор очаква от вас да се откажете от нещо. Защото ако вие не сте готови за това, по-добре е веднага да му кажете.
Помнете: вашата ценност в очите на партньора ви се променя, а ценността на неговите желания остава неизменна.
14. И последното, за което следва задължително да се поговори, е за това дали всеки от вас осъзнава напълно задълженията един към друг в брака и дали вярва, че семейството ще преживее всякакви предизвикателства на съдбата.
Готов ли съм да понеса болестта на партньора, неговото безпаричие, престъпление, неговата измяна, промяна в мисленето, промяна на вероизповеданието му, неговата старост, неговата смърт?
Готов ли съм за всичко онова, което може да се случи с всеки човек в този свят? И осъзнаваме ли, че ние сме една съвсем обикновена двойка, затова не бива да очакваме, че животът ни ще бъде някакъв особен, че няма да остареем, няма да боледуваме нито веднъж и нито веднъж няма да постъпим глупаво.
Помнете: Ако съм готов за всичко това, значи съм готов и за семеен живот.
Рузов В. - "Наука за баланса"
Източник: margaritta.dir.bg
