От тебе се научих да се боря.
От тебе, татко! Ти ми завеща
да крия мъж в чупливото си тяло
и да не падам никога на колена.
От тебе се научих да се смея
когато до припадък ме боли.
Животът, каза ми, по моему да изживея
и да преглъщам своите сълзи.
Научи ме ръката си в юмрук да свивам,
да стискам зъби и да отстоявам
позиции и принципи човешки.
Приятелите си да не предавам.
И аз успях! Със воля се научих.
Наричат ме " момичето кораво ".
Не знае никой щом съм насаме
как рухва умореното ми тяло.
Приисква ми се да съм повече жена
и някой моя гръб да пази.
Не аз да съм водач, да правя път.
А друг в непроходимото пред мен да гази....
Добре, че ме научи да се боря!
Аз като тебе, татко, днес обичам.
По мъжки - безпардонно, безвъзмездно.
Научих се на тебе да приличам!
Детелина Стефанова
