Наскоро станах свидетел на момента, когато една майка и дъщеря й се сбогуваха на летището.
Те се прегърнаха и майката каза: "Обичам те достатъчно". Дъщерята отговори: "Мамо, нашият живот беше повече от достатъчно. Любовта ти е всичко, което съм искала. Също те обичам достатъчно.
Те се целунаха и дъщерята тръгна към самолета.
Майката отиде при прозореца, където стоях. Видях, че тя има нужда и иска да заплаче. Опитах се да не нарушавам личното й пространство, но тя сама се приближи към мен и ме попита: "Казвал ли си някога довиждане на някого, когото знаеш, че виждаш за последен път?" Отговорих положително.
"Извинявайте, че питам, но защо това довиждане е за последно."
"Аз съм стара, а тя живее далеч. Имам много предизвикателства пред себе си и следващото й идване ще бъде за моето погребение", отговори тя.
"Когато си говорихте, ви чух да казвате "Обичам те достатъчно", както означава това?"
Тя започна да се усмихва. "Това е пожелание, което си отправяне от няколко поколения. Моите родители го казваха на всички. Когато казвахме "Пожелавам ти достатъчно", искахме другият човек да има живот, изпълнен с достатъчно хубави неща."
След това се обърна към мен и започна да си спомня:
"Пожелавам ти достатъчно слънце, за да поддържа нагласата ти ярка. Пожелавам ти достатъчно дъжд, за да оцениш повече слънцето. Пожелавам ти достатъчно щастие, за да поддържа духа ти жив. Пожелавам ти достатъчно болка, за да може малките радости в живота да изглеждат по-големи. Пожелавам ти достатъчно печалба, за да можеш да задоволяваш нуждите си. Пожелавам ти достатъчно загуби, за да може да цениш какво имаш. Пожелавам ти достатъчно поздрави, за да ти помогнат при финалното довиждане. "
Със сълзи на очи тя се обърна и си тръгна.
Казват, че отнема минута, за да намерите специален човек. Един час, за да ги оцените. Ден, за да ги заобичате. И цял живот, за да ги забравите.
