Нещата, които научих от майчинските групи във Facebook


Нещата, които научих от майчинските групи във Facebook
Снимка: iStock/Guliver

Когато преди шест години забременях с големия син, първата ми работа беше да прочета "библията" на доктор Спок, колкото да схвана, че от мен свястна майка няма да излезе при никакво положение. Това, естествено, ме хвърли в терзания и чувство за вина, а също и в страстно желание да се поправя навреме, т.е. по възможност преди още да е пристигнал щъркелът. И...

Ами то народът си го е казал. Пътят към ада е осеян с добри намерения. Е, моите добри намерения в крайна сметка ме доведоха до няколко знакови майчински групи във Facebook, което на практика, ако се замисли човек, си е равнозначно по резултат. Слава тебе, Господи, размина ми се челният сблъсък с една конкретна група, занимаваща се с конспиративните теории относно архизлодеите-фармацевти, които от има-няма няколко века са си поставили за цел №1 заличаването на човешкия род от лицето на земята с помощта на най-разнообразни садистични средства – от абсолютното зло – ваксините, та до аналгина. Не че не ме интересува, ама като гледам, архизлодеите-фармацевти засега се справят повече от зле в осъществяването на коварните си планове, та реших, че това може да почака, докато проуча проблема с коликите и никнещите зъби.

И там разбрах, че доктор Спок си е направо едно щастливо безхаберно хипи в сравнение с някои нашенски майки. Така де! Какво ли пък може да разбира някакъв си там мъж от гледане на деца, бил той и педиатър. Особено пък ако е педиатър всъщност! За Бога, всеки знае, че педиатрите са праисторически вид, който няма хал хабер от модерните тенденции за отглеждане на деца. За какво ти е педиатър, ако си имаш на разположение някоя нашенска баба/леля/стрина, която всичко знае, всичко може и изобщо е извор на мъдрост, опит и вдъхновение?

Признавам си, допреди да попадна във въпросните групи, нямах идея колко съм невежа всъщност. Но човек се учи, докато е жив. Освен това установих, че съм наивна, неинформирана, безотговорна, малко по-мързелива, отколкото подозирах. А, да. Според една особено афектирана дама, находяща се в Кипър, ако не се лъжа, май се оказах и виновна за това, че мъжът ѝ изневерява под път и над път. Това, че аз съм във Видин нямаше никакво значение за нея.

Но да систематизирам накратко нещата, които научих!

Ако детето ти вкуси нещо друго, освен кърма, преди да е навършило поне годинка, не ставаш за майка. Абе, не кърмиш ли поне три години, не ставаш и това си е.

Ако вкуси нещо друго, освен кърма, преди да е навършило половин годинка, не ставаш не само за майка, ами за нищо не ставаш. Ама така е то, като социалните са там само за заплата!

Ако детето ти яде храна от детска кухня, си мързел.

Ако не му гладиш прилежно целия гардероб по два пъти на ден, си мързел и мърла.

Ако му приготвяш домашни пюрета и манджи, си дребнава педантка с поведенчески проблеми.

Ако му дадеш дори да зърне шоколад, вече си направо за прокурор.

Ако при здравословен проблем питаш първо педиатър за съвет, си наивна. Всички знаят, че педиатрите са последните, които вдяват нещо от педиатрия. Та нали затова са майчинските групи – "за взаимопомощ".

Ако не си му ляла куршум, значи не те е грижа за безопасността му и не почиташ народната мъдрост и традиции. Също и ако няма червен конец, синьо мънисто, зелена детелинка, парченце от метеорит и нокът от прилеп. За осоляването трябва ли да споменавам?

Ако реве, та се къса – ходжа, врачка, баячка! Няма такива филми като колики и зъби! Уроки са!

Ако го оставяш да спи до теб, разглезваш го.

Ако го оставяш да спи отделно от теб, не си достатъчно привързана.

Ако го грабваш на ръце в мига, в който писне, пак го разглезваш.

Ако го оставиш „да се нареве”, си безсърдечна твар, която не оценява благословията да е майка. Защо Господ дава деца на такива?

Ако се оплачеш, че си уморена, виж горното!

Ако се оплачеш, че умираш за сън, пак горното!

Ако не ваксинираш детето си, си сектантка с промит мозък!

Ако го ваксинираш, си глупачка с промит мозък! При толкова информация в Гугъл си е направо престъпление подобно невежество.

Ако кажеш на другите, че си бременна, лош късмет!

Ако не кажеш, същата работа, така че всъщност няма значение какво ще направиш! Все си е на карък работата.

Ако пуснеш детето на ясла – засрами се! Искаш да се отървеш от него ли? М? Мързи те да се грижиш за него? Не ставаш!

Ако не го пуснеш, ти си обсебваща перфекционистка, която съсипва крехката детска психика.

Ако майчинството ти се струва кратко и зле платено, си неблагодарна. Имаш ли идея в Бангладеш как е?

Ако не ползваш майчинство и/или не получаваш детски (да уточня – „деЦки” за онези, които все още вярват, че така се пише) надбавки, ти си предател на рода майчински. Тая държава ти е длъжна, не разбра ли?

Ако имаш време за себе си – това маникюр, коса, не дай си, Боже, фитнес – заминавай в ъгъла да се срамуваш! Истинската всеотдайна, българска майка юнашка няма време за такива екстри, защото заспива, буди се и диша в полза на децата си. Ако намираш свободна минута, значи не правиш нещо както трябва.

Ако не намираш време за горепосоченото, си мърла с лоша организация. Съжалявам! Не те бива особено, но има надежда.

Ако не си извършила поне три църковни, още толкова друидски и поне два древноегипетски ритуала покрай първите шест месеца на детето, пак си е за срам. Ти българска майка юнашка ли си или к`во?!

И още, и още…

Мога да изброявам до безкрай уроците, които получаваш из групите за майчинство (и тези за ширещата се потресаваща неграмотност са само една незначителна част от тях). И в крайна сметка някак си така се получава, че дори малкото самоувереност, която евентуално си имала в началото, рухва като кула от карти пред напористата вълна от акъл, която те помита в мига, в който попаднеш там. След шест години практика съм стигнала до един-единствен неоспорим извод: майчинските групи може и на нищо да не те научат (даже е твърде вероятно), но със сигурност ще ти дадат ясна представа за устойчивостта на психиката ти. Там е като на фронта – оцеляват само най-силните. Или най-циничните.

(Всяка прилика с действителни лица е случайна и непреднамерена, разбира се.)

Автор: Валентина Вълчева, mamaninja.bg

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Семейство


Реклама

Където и да отиваш, отивай с цялото си сърце.

Конфуций

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама