Всеки петък съпругът ми води децата на училище. Те са и негови деца, така че не би трябвало да е кой знае каква работа бащата да заведе собствените си деца на училище. И все пак миналия петък приятелка го видяла като ги оставя и веднага ми прати есемес: "Такава си късметлийка. Не мога да накарам моя мъж да закара децата, освен ако не съм в болница. И дори тогава…".
Не за първи път ми казват, че съм късметлийка, че имам добър съпруг. Това е прекрасен комплимент на теория, който обикновено идва от някоя съпруга и майка, която може би се оплаква от недостатъците на собствения си мъж.
Казвали са ми, че съпругът ми дава душата си за мен и че изглежда (ако може да се вярва на Facebook) обича да прави интересни неща с децата, които не изискват моята помощ. Казвали са ми, че имам късмет, че съпругът ми подкрепя кариерата ми и че променя работния си график, когато имам делова среща или пътуване.
В общи линии, казвали са ми, че имам късмет, че е такъв и че прави точно нещата, които се предполага, че прави съпруг или съпруга за партньора си.
Не ме разбирайте погрешно, мисля, че моят човек е страхотен. Той иска да е толкова ангажиран като родител, колкото му позволяват свободното време и енергията му. Той вярва в мен повече от мен самата и често използва свои собствени трудно спечелени връзки и контакти, за да подпомогне кариерата ми и да подкрепи целите ми.
Той всячески се старае да ми осигури време, за да успея да вмъкна в програмата си тренировка и време за приятелките ми вечер или през уикендите. И дава най-доброто от себе си, за да нагласи програмата си според мероприятията на децата ни в училище, така че и той да може да участва и да присъства, за да ги подкрепи.
Но той не е такъв заради наличие на късмет. И аз не съм спечелила някак си лотарията за съпрузи, задето имам един добър мъж.
Работила съм здраво, за да имам добра връзка. И всеки, който има добър партньор, ще ви каже същото.
Но всичко започва с това, първо, кого избираш. Аз ли, ами аз исках да остана необвързана, докато открия правилния мъж. И когато накрая го срещнах, той не беше точно мъжът, който е сега. Той беше, както и аз, „незавършена продукция“. Ние се учехме един от друг. Научихме се да се подкрепяме, да споделяме родителските задължения и да осигуряваме на другия време за нещата, които са важни за него.
Но също така той е добър човек, защото не бих се омъжила за някого, който не е такъв.
И той се превърна в още по-добър човек, защото положихме много усилия за нашата връзка. Невинаги беше лесно или забавно.
Така че, благодарна ли съм, че имам такъв мъж? О, да! Късметлийка? Не.
На никого дори не му хрумва да каже на някой мъж какъв късметлия е, че се е оженил за жена, която е добра съпруга и майка. Прието е, че бракът и майчинството си идват естествено за жената, докато мъжът може да избира дали да го направи, или не, като че ли бракът и бащинството са факултативни дейности, които може да практикува, докато не е на работа. Прието е, че късметът прави даден мъж добър баща и съпруг, което е обидно и за мъжа, и за съпругата му.
Нямам намерението да накисвам съпруга си, но за всяко водене до училище или ден с децата в музея има една камара забравени кутии за обяд, месеци, през които никога не е ставал сутрин с децата, или седмици, в които съм си лягала сама, защото работата му го е задържала навън часове след като децата са си легнали да спят.
Но ако майка забрави да занесе на детето си обяд или не си спомни в колко часа трябва да го вземе, тя е скапана майка, която не успява да си подреди задачите. За баща, направил същото, се смята, че прави всичко, на което е способен, защото "имаш късмет, че изобщо прави каквото и да било".
Никой мъж не е добър в резултат на късмет. Той е добър съпруг или баща, защото иска да е такъв и защото партньорът му го изисква от него – ето така трябва да бъде. Отглеждането на деца не е женска работа. И не е бреме или задължение. То е нещо, с което сме се заели заедно като двойка.
Късметът няма нищо общо.
Автор: Мередит Гордън, cleverbook.net
