Насилието в отношенията между мъжа и жената не е само "грозно и некрасиво", викове и синини. Има още един вид насилие, маскиран с "пудра захар" - това е насилието чрез унижение. Милият деспот всекидневно и методично пречупва жената, използвайки думи. Но както всяко друго насилие, тези отношения разрушават живота и неминуемо водят до деградация.
Как се проявява деспотът?
Първата и най-важната лампичка, която трябва да ви светне е, когато мъжът ви кара да живеете така, както не искате със сърцето си. Понякога глаголът "кара" може да бъде заменен с "позволява" или "одобрява", но смисълът не се променя.
Моралното насилие може да включва унижение, маниакален контрол, заплахи, плашене и шантаж. При това милият деспот може и с пръст да не ви докосне или да ви повиши глас...
Примерите на морално насилие съвсем не са толкова далеч от нас, само се огледайте. Това са случаите, когато мъжът:
- Внушава на жената, че без него тя ще пропадне, не може да живее, никому не е нужна, не може да се издържа, да възпитава децата и т.н., т.е. внушава ѝ се, че безпомощна, безполезна и "жалък и ненужен човек".
- Употребата на покровителствен тон, снизхождение по отношение на проблемите на жената, чувство за собствено превъзходство, на "стопанин", на "спасител".
- Позволява, одобрява, кара жената да жертва образованието си, кариерата, увлеченията си, приятелите или роднините заради собствения си комфорт. Мъжът е одобрява творческата дейност, работата, вкусовете на жената, изобщо всичко, което тя прави.
- Кара жената да се "пречупи", приемайки за норма в отношенията неща, които на нея ѝ се струват ненормални. Например убеждава я, че е напълно нормално да има любовница, тъй като семейството е "свято", а любовницата е просто нещо временно.
- Игнорира чувствата и мнението на жената с дела, а не с думи.
- Сексуално насилие, както във формата на изнасилване, така и като обикновени действия, които за жената са неприемливи.
- Обвинява жената за своите неуспехи, внушава ѝ, че именно тя е постъпила неправилно и продължава да постъпва неправилно, че именно тя е виновна за случващото се. Намира логично оправдание за всичките си постъпки.
Често на жената ѝ трябва много време, за да разбере, че именно тя е подложена на насилие и допълнително време да признае пред самата себе си, че не може да продължава повече така. Ситуацията се усложнява и от факта, че мъжът не винаги проявява само най-лошите си черти. Той може да бъде грижовен, да е приятно да се общува с него, да се шегува, дори да се живее нормално с него, но до тогава, докато жертвата не излезе от установените от него рамки. Тази двойственост в поведението пречи на жената да осъзнае в какво положение се намира.
Има ли изход?
Проблемът е в това, че от емоционалното насилие да се спасиш е много по-трудно, отколкото от физическото. От побоите синините остават по тялото и те могат да бъдат използвани като доказателство на околните и на себе си, докато насилието с унижение оставя незарастващи рани в душата, невидими, но още по-болезнени.
В случай на емоционално насилие жената минава през определени периоди, които при всички завършват по един и същ начин - смяна на идеалите и крах на личността:
- Психологическата атака на деспота и борбата за своите идеали от страна на жената - тя искрено се опитва да обясни на мъчителя си, че така не може да живее, искрено се опитва да го промени, да поправи ситуацията, полагайки нечовешки усилия за това.
- Деспотът става добър и ѝ вменява чувство за вина. Тъй като вече жертвата е започнала да се съмнява в способностите си и правилността на действията си, тиранът я кара да се чувства нищожество и безкрайно виновна пред него.
- Смяна на идеалите и крах на личността. Мъжът ѝ казва как да живее, какво е добро и какво е лошо. А жената, объркана от борбата за идеалите си, безкрайния шантаж, манипулации, критика и нападки, се съгласява, защото така ѝ е по-лесно, защото вече няма сили да се бори и защото искрено вече не разбира къде е истината.
И сякаш всичко отново е добро и правилно, и логично обосновано, и мъжът отново е станал мил, внимателен и най-важното - остава любим. Но душевният дискомфорт не дава мира, вътрешното "Аз" крещи, че така не може да се живее, че това не е нейният живот, а наложен отвън, от него начин на живот. Заради този контраст между самоусещането и реалността често възникват психически заболявания.
Как да се измъкнеш?
Изходът от отношенията, в които жената е подложена на морално насилие, започва с осъзнаването на няколко прости истини:
- Това не е вина на жената. Жената не носи отговорност за действията на партньора, каквото и да ѝ казва той.
- Хората не се променят. Ако в отношения присъства насилието, безполезно е да се чака, че мъжът ще се промени или ще се измени отношението му към жената. Насилието не се поражда от неправилните постъпки на жената, то е у самия насилник, като следствие на неговите дълбоки емоционални и физиологични проблеми. Може да се направи изводът, че каквото и да направи жената, тя все ще го направи "не както трябва", ще провокира нова вълна на насилие.
- Ако жената се реши на раздяла започват манипулациите. Милият деспот започва да я уговаря да се върне, говори ѝ за любов, за смисъла на живота, прибягвайки към всевъзможни клетви, че ще се промени себе си или ситуацията.
Но той няма да изпълни нито една от думите си, защото дълбоките му психологически проблеми са единствено в компетенцията на специалистите, към които той трябва да се обърне доброволни.
Докато жената все още иска да се измъкне, тя може да направи това.
Ако жената се намира в насилствени отношения, единственият път към щастието и безопасността е този да остави опитите да промени човека, да престане да се надява, че всичко ще се нареди и да се раздели с милия деспот.
