Все още ми се обаждат с ентусиазма на 20-те години, в които сме се запознали и сме останали там...
Харесват поредната ми любов, само за да не помръкне блясъка в очите ми...
Нощуват вкъщи, когато не мога да събера парчетата от сърцето ми и себе си... И вместо да мe "порежат" с: "Аз ти казах", просто ми сипват следващата чаша и подават носна кърпичка...
Които четат по нощите внезапните ми изблици на вдъхновение, търсейки римите, които всъщност ги няма...
Сдобиват се с още две деца за уикенда само, за да мога да се наспя...
Не подрязват крилете на влюбената ми надежда...
Oбаждат се за рождените дни на децата ми, въпреки че аз съм пропуснала този на техните...
Просто палят колата и отпрашват с мен на стотици километри само, за да прекараме два дни в алкохолни признания за несполучливи връзки...
Жертват съботата си, носейки по две големи бири, и не си тръгват, докато не ги изпием и не се изслушаме всички една друга...
Отнасят се с цялото си уважение към поредното ми хоби, за което обяснявам как ще ме направи богата (макар да е третото за една календарна година)...
Винаги са готови да ме прегърнат и потупат по гърба...
Продължават да са ми приятелки... въпреки всичко...
Без вас наистина нямаше да стигна до тук... цяла!
Източник: milasum.blogspot.bg
