"Синът ми си играе с кукли!"; "Дъщеря ми не поглежда Барби-то си, изхвърля плюшените си играчки! Това нормално ли е или трябва да се тревожа?" Подобни "викове за помощ" в социалните мрежи виждаме често и винаги мненията са полярни. Повечето родители не виждат в това нищо тревожно, но някои все пак са уверени, че притесненията не са безпочвени.
Трябва ли да делим играчките по полов признак? На момчето - камионче, на момичето – кукла? Това остарял стереотип ли е, или е нужен за формирането на традиционната представа за мъжката и женската роля?
Повече родители подкрепят мнението, че за да се развива хармонично, детето им има нужда от разнообразие в играчките. Съвсем не е задължително момичетата да играят на кукли или да заспиват с розовото си пони. Не е скандално и това, че момчето иска да нахрани с биберон плюшения си мечок и да го разходи с количката.
"Аз съм възпитател в детска градина. В групата на 3-4-годишните най-популярните ролеви игри сред момченцата са "семейство" и "в кухнята". Карат автомобилчетата си, когато имат свободно време между основните ни занимания. Самата аз съм израснала с по-голям брат и с неговите автомати, пистолети и камиончета. Твърдя, че това по никакъв начин не е повлияло на сексуалната ми ориентация, която е традиционна."
"Детето опознава света, копирайки поведението на възрастните. Дали ще тика количка или ще кара автомобилче, в тази възраст няма никакво значение. Синът ми много обича да разхожда играчките си в бебешка количка, а племеницата ми има колекция от автомобилчета. Това е нормално! Ненормално е да се твърди, че играчките определят сексуалната ориентация."
"Смятам, че играчките не бива да се делят по полов признак. Според мен това е по-лошо, отколкото да им забраним изобщо да играят. Първо, забраненият плод е сладък, и второ, можем да комплексираме детето."
"Убедена съм, че разнообразието в играчките е нужно. Защо трябва да формираме стереотипи у децата? Редките отклонения от „нормата“, от които се боят някои родители, са съпроводени с хормонални нарушения и промяна в поведението не само по време на игра."
"Момчешки и момичешки играчки? Това са предразсъдъци! Глупаво е да мислиш, че момчето ще стане мухльо, само защото като малко си играе с кукли. Ако някой татко е силно загрижен, че синът му расте "изнежен" да му отделя повече време, да играе с него, да го научи на нещата, които харесва. Това е отношение и личен пример."
Момчетата наляво, момичетата надясно
Колкото и да е странно, колкото и да е отживелица, деленото на играчките по полов признак и стереотипът "розово-синьо" все още е твърдо закотвен в главите на някои родители. Особено категорични са някои бащи на синове, които смятат, че е позор синовете им да си играят с кукли.
"Мъжът на моя приятелка видя, че синът им си играе на кукли с момиченцата, и веднага се нахвърли върху него: "Махни тази кукла! Да не си женчо!" Да, разбира се, това е диагноза, но не за детето, а за баща му. Вероятно има някакви комплекси, щом смята, че една игра може да промени сексуалната ориентация на детето му."
"Подарих на племеничката си кукла, но синът ми поиска да играе с нея. Взех му я и казах, че на кукли играят само момичетата, а той изпадна в истерия. Откъде е този интерес към куклите? Притеснявам се."
"Първо започват да си играят с кукли, после ще поискат да облекат рокля! Подобно нетипично поведение говори за проблем с ориентацията или за грешки във възпитанието."
"Приятелка ми сподели, че синът й много обичал да разхожда кукли в количка. Към третата си година започнал да говори за себе си в женски род. Тя мисли, че това е заради куклите. Вчера синът ми взе куклата на едно момиченце в парка и не пожела да я върне. Трябваше да му обещая да му взема, много се притесних."
"Мисля, че игрите и играчките от ранно детство спомагат за формиране на поведенчески модели, включително и свързани с половата принадлежност. Защо е необходимо да купуваме бебешка количка на момчето и да поощряваме желанието му да играе с кукли? Не разбирам!"
Специалистите казват:
Куклата е модел на човека. Играта с нея развива умението да съчувстваш. В никакъв случай не забранявайте на сина си да играе с кукли и не го обиждайте с изявления от рода на: "Ти да не си момиче?". Така детето може да остане с впечатлението, че да съчувстваш не е мъжка работа. В психологията съществува цяло направление наречено "куклотерапия". Добре би било родителите да използват игрите, за да пресъздават жизнени ситуации с тяхна помощ. Така дори биха могли да подготвят детето за някакво стресиращо събитие например за постъпването в болница. Може да се разиграе подобна куклотерапия и след като детето е боледувало. Това ще ви ориентира какво най-много го е изплашило, как се е чувствало, какво е искало да му се случи, но не е посмяло да ви сподели.
Родителските притеснения са разбираеми – ще порасне ли синът ми като пълноценен мъж, ако играе с кукли; ще бъде ли привлекателна и женствена дъщеря ми, ако играе само с коли и момчета? За щастие, децата са толкова интуитивни, че сами могат да преценят каква игра или играчка им е нужна в точно определен момент от развитието им. За момчетата играта на "деца и родители" е също толкова полезна, колкото за момичето, защото така се упражнява и възпитава грижа и отговорност. И няма нищо притеснително в това, че разхожда с количка играчките си из хола. Вслушвайте се, когато им говори и споделя с тях, защото така разкрива притесненията си или се учи да изразява любов, привързаност, радост. Има емоции, които детето най-добре може да изрази в игра.
Източник: mamaninja.bg
