Ако обичате да четете и по-конкретно съвременна българска литература, името на Мария Лалева със сигурност ви е познато. Тя е автор на три стихосбирки и на романа "Живот в скалите", който постигна невероятен успех. Книгата засяга някои от най-важните и общочовешки теми като тази за наследството, любовта, раздялата, семейството и смисъла да продължиш, когато всичко изглежда безнадеждно. Ние си поговорихме с Мария чрез образа на една от героините ѝ в "Живот в скалите" - баба Настасия. Защото се вслушваме в силата и мъдростта на опита.
"Живот в скалите" се радва на голям интерес сред жените, на какво според вас се дължи това?
Кой ти кажа, Боже, дека е само сред жените? Ти сама ли ги преброи? И у тефтеро ли ги запиша кой маж, кой жена го е чел? Ората, Боже, си одат или само по сърцето, или само по акъло, или се метат като връзано пиле между них. Кога думите те подкарат къмто сърцето, умо се затиши. Затиши ли се умо, значи дошло е време нещо да научи. Нещо, дека душата знае и помни отпреди умо. Има думи, и думи. И има ора, и ора. Думите си познават ората. И ората си познават думите. Немой да тражиш мост у море. И кораб у бара.
Една от основните теми, които засягате, е тази за Любовта. Има ли сигурен начин да намерим онази истинската любов?
Ке я намериш, ако знаеш що тражиш. Как ке викаш у живото нещо, дека не знаеш що е? Кога разбереш що е любов, она сама ке те найде.
Мария Лалева
Кои според вас са най-големите грешки, които допускат жените във връзките? Защо има все повече силни и преуспели жени, които обаче са необвързани?
Ти па с тея маже и жени почна... Що го делите толку тоа свет на маже и жени, бе Боже! Има големи ора и малки ора, има смели ора и страхливи ора, има светли ора и тъмни ора, има ора, дека растат и ора, дека се смаляват. Това ни от дюкяно, ни от пазвата зависи. От човеко си зависи.
Какъв според вас е смисълът на любовта и живота. Защо сме тук?
Е, баш затова си дошел на таа земя, да си го чуеш сам и сам да си го изживееш тоя отговор. Не яз да ти го кажувам. Колкото човеци под това небе, толку отговори на въпросо ти. Човеко е отговорен пред душата си и пред Дедо Боже само за неговия си отговор. Моята рокля може да ти е малка, ама може и да ти е голема. Я ке ти я дам, ако немаш. Но ке е моята рокля връз теб. И ке си личи, дека шеташ с чужда рокля. Ората видат кога некой си оди с неговите си дрехи. Същото е и кога си оди с неговите си отговори. И тогава различно го гледат, различно го посрещат и изпращат. Видиш ли колко е просто сичко?
