Наказанията са част от възпитателния процес. Тяхната цел да прекратят нежеланото поведение на малчугана и да разбере кое е правилно и кое не.
Но родителите трябва да бъдат много внимателни по какъв начин наказват децата си и в никакъв случай да не прекаляват. Все пак мерките, които се предприемат, се използват за оформяне на поведението на детето и възпитание, а в никакъв случай за унижение.
Прекалено грубото държане на някои родители, повишаването на тон и боят могат да травмират вашия малчуган, а това не бива да се допуска.
Внимавайте какво казвате
Независимо дали малкият палавник ви е изкарал извън контрол и сте решили да го накажете, направете го внимателно. Ако му крещите или обиждате, това може да има сериозни последствия и да предизвика травма особено при по-малките деца.
Дори и в ролята на лошия родител, детето никога не трябва да се съмнява във вашата любов. Затова наказанието трябва да бъде срещу конкретна постъпка, а не срещу него самото. Често в гнева си можем да кажем неща, които дълбоко да наранят чувствата на малкото ви съкровище. Така че първо мислете, а след това говорете! Забравете за думи като „ти си лош”, „глупак”, „защо съм те родила”. Дори и да е малко, опитайте се да му обясните, какво може да прави и какво не и защо.
Например, защо не бива да взема чуждите неща – нека разбере, че другият човек ще се натъжи. Накарайте го да се замисли, как самото то би се чувствало, ако някой му вземе любимата играчка без разрешение.
Съобразявайте се с възрастта на детето
Разбира се, голяма е разликата между едно 2-годишно дете и вече малко по-голямо – около 5-6. По-малките все още не могат да разберат много неща, за тях всичко е интересно, искат да опознаят света, да пипнат всичко. Трябва да имате това предвид, когато решите да му се карате.
При малките деца също така е голяма грешка да отлагате наказанието часове или дори дни след постъпката – те просто не могат да направят връзка между двете събития.
Най-добре не прибягвайте към строги наказания, а се опитвайте да предотвратите белите, преди да ги е направило. Например щом малкият посегне към опасна вещ, да хващате ръката му и да казвате: „недей”. Ако правите това редовно, след няколко опита мъникът просто ще се откаже и дори може да започне да се спира само. По този начин вие няма нито да третирате, нито да стресирате детето си и резултатите дори ще са много по-добри отколкото, ако го накажете строго. Това, което е нужно е да проявите малко повече търпение – едва ли ще стане от първия път.
Направете наказанието кратко и леко
Като цяло думата „наказание” звучи много грубо и страшно, затова опитайте се да го направите максимално леко. Преди да накажете своето дете дори може първо да помислите дали не можете да го поправите без наказание.
Каквито и мерки да предприемете, направете го спокойно, без много караници или бой.
Може да заведете детето на мястото, на което ще стои наказано, веднага след провинението му. Обяснете му отново, че това, което е направило е лошо и неправилно. Ако го е правило и преди, припомнете му последствията от лошото поведение, не е необходимо да обяснявате или да се извинявате. Избягвайте да крещите и да повтаряте „Аз колко пъти ти казах да не правиш това”, Марш, наказан си!”. Това може само да ядоса детето и да го настрои срещу вас. Вие вече не сте родителят, който възпитава и учи, което е правилно и кое не, вие вече сте негов враг. Така че говорете му със спокоен тон и гледайте наказанието да продължи максимално кратко време.
Не наказвайте детето си, когато:
Ако детето е болно или скоро е претърпяло някаква заболяване, операция и друго, това малкото е най-уязвимо, психиката е особено чувствителна и наказанието само може да навреди.
Не бива да наказвате също по време на хранене, преди сън, по време на игра и работа.
Когато вашият малчуган се опива да направи нещо, но то не се получава или е сбъркало в нещо, но не нарочно, вие трябва да проявите разбиране, а не да го наказвате. Особено в подрастваща възраст, децата много искат да се правят с дадена задача и когато не успеят това може да ги нарани и засегне. В този момент някои родители наказват, без да си дават сметка, че детето се нуждае от разбиране и подкрепа, а не от критики и караници.
Не наказвайте, когато сте ядосани и се намирате в нервно състояние, по този начин все едно ще изкарате яда си на детето си и после да съжалявате за това. Най-добре отложете разговора върху грешката на малчугана, като му определите кога ще разговаряте. През това време вие ще се успокоите, ще може да мислите разумно и да изберете правилното наказание за него.
