Това е въпросът, който всички си задаваме, след като отново сме се скарали с любимия човек... за малки неща или заради глупави недоразумения. Каквато и да е причината, винаги се чудим и при другите двойки ли е така?
Когато бях малка никога не бях чувала родителите ми да се карат, мислех си че хората, които се обичат, не правят така. Когато малко пораснах и ги чух за първи път да си викат и само как ме хвана страх.
Когато пораснах още малко разбрах, че мама и татко никога не са се карали ПРЕД мен, защото са добри родители, но са имали спорове, когато аз не съм била там. За малките глупави неща от ежедневието, в трудни периоди или просто, защото някой казал нещо не както трябва... случвало се явно.
Но как само се обичат...
Всяка сутрин баща ми прави кафе на майка ми, преди да тръгне за работа, защото знае колко трудно се събужда сутрин. Пазарува на прибиране от работа, за да не носи тя тежките торби.
Когато майка ми си счупи крака и известно време не можеше да върши обикновените неща у дома, баща ми се научи да пере и простира, да е весел и да се шегува, за да я ободри, да готви пържоли на фурна и да чисти прах.
Майка ми винаги забравя годишнините, не както се очаква мъжът да е този, който не помни дати. И всеки път на всяка тяхна годишнина от сватбата, баща ми я подсеща с огромен букет от любимите й рози към края на деня. Един път не се разсърди, че тя е забравила за този ден.
А тя създава цял един нов свят за баща ми. Учи го да обича да пътува, дава му цялата си грижа на света, подкрепя го на всяка крачка в мечтите му, а той отвръща със същото в замяна. Работи много, грижи се за дома, прави ВСИЧКО за нас и създава уют вкъщи, който никой друг не може да направи. Мечтае много, не се спира пред нищо и вярва в чудеса.
Дава всичко, което някой може да даде...
... и да, понякога се карат, но какво от това? Изглежда, че вече 30 години това няма значение. :)
