Традиционно на бащата се гледа като на родител № 2. Означава ли това ,че бащата е по-малко значим? В действителност ролята на бащата в живота на сина или дъщерята е много по-важно, отколкото може да си представим. Ето някои неизвестни до момента открития, които засягат влиянието на бащата при отглеждането на детето. Те засягат всички етапи на развитието му от зачатието до порастването.
Днес вече има редица сериозни изследвания от психолози, биолози и други учени. В книгата „Важни ли са бащите?” научният журналист Пол Рейбърн представя някои от най-интересните открития, които променят обикновения поглед върху родителската роля на бащата.
Зачатието: борба за ресурси
Бащините и майчините гени се държат по различен начин в ембриона ,това е установил биологът от харвардския университет Дейвид Хейг. Гените на бащата карат плода да извлича максимално хранителни вещества и енергия от организма на майката, дори ако е в ущърб на здравето ѝ.
Обратно, майчините гени се опитват да ограничат храненето на бебето в утробата, защитавайки майката. Хейг обяснява това явление с факта, че майчините гени са „кръвно заинтересовани” в оцеляването и благополучието на майката, а бащините „искат” за детето да се отделят, колкото се може повече сили и ресурси от страна на майката.
Бременността: понижаване на риска
До сега се смяташе, че по време на бременността бащата не може да има влияние върху детето. Скорошно изследване показва, че децата, чиито бащи са били до майката по време на бременността, по-рядко се появявали на бял свят недоносени или с ниско тегло. Рискът от смърт през първата годината на тези деца, също бил понижен при това цели четири пъти. При бъдещите майки, които преживяват бременността без бащата до себе си, нараствал и рискът от такива усложнения като анемия и хипертония.
Раждането: присъствието на мъжа облекчава мъките
Ако мъжът присъства в родилната зала, жените по-малко се оплакват от болката и по-рядко искат упойка. Те дори по-рядко плачат. От своя страна мъжете, присъствали на раждането, споделят, че са по-привързани към бебето и активно участват в отглеждането му.
От 1 до 3 годинки: Присъствието на бащата понижава агресивността
Децата, чиито бащи им обръщали малко внимание през първата година от живота им, по-често проявявали агресивно поведение. При това, независимо от това колко време им отделяла майката. Проучване по въпроса показва, че ако бащите са помагали при отглеждането на децата, играели с тях, взимали ги на разходки и пикници, синовете и дъщерите имали по-малко проблеми с поведението в ранната възраст и юношеството.
Ранното детство: кой учи на нови думи
В развитието на речта бащите имат по-важна роля, отколкото майката. Учените сравнявали ролята на родителите в развитието на речта при деца от бедни семейства, живеещи на село . Децата на 6-месечна възраст, на които бащата редовно четял, на 3 годинки постигали забележителна изразителност на речта и по-често използвали думи от речника на бащата, а не на майката. При това, този факт не зависел от нивото на образованието на майката и особеностите на устното ѝ общуване с децата.
Вероятно причината е в това, че майките прекарват повече време с децата и използват думи, които децата добре знаят, докато бащите, които са по-малко осведомени за текущите езикови възможности на децата, използват по-широк речников запас от думи.
Тийнейджърството: Мирисът на бащата
Дълги години биолозите се чудели защо момичетата, израснали без баща, по-рано достигат полова зрялост и по-често забременяват в ранна възраст. Психологът Сара Хил предполага, че отсъствието на баката дава на дъщерите подсъзнателен сигнал: мъжете не остават дълго с жените и бързо трябва да се намери партньор. Гените, подтикват такива момичета към по-ранно полово съзряване. Източник на този сигнал може да е миризмата на бащата или по-скоро липсата ѝ. В експерименти с животни е било доказано, че постоянното въздействие на бащините феромони забавя половото съзряване.
