Защо детето ви никога не признава собствените си грешки? Да, трудно е да се поема вина (дори и за възрастните), но ето как да помогнете на детето си в тази насока.
Децата започват да се оправдават веднага щом могат да съставят изречения и на всички ни е ясно защо: За да избегнат неприятности, за да не разочароват мама и тате или просто от чувство на срам. Децата инстинктивно се пазят от всякакви негативни реакции, защото повече от всичко на света искат да ви направят щастливи и горди.
5 ГРЕШКИ, КОИТО ЖЕНИТЕ ЧЕСТО ДОПУСКАТ СЪС СВЕКЪРВИТЕ СИ
Това не означава, че трябва да оставите всички извинения и оправдания да минават покрай вас. Децата, които придобият навика да прехвърлят отговорността, много често се превръщат във възрастни, на които им липсва увереност, не поемат рискове и не държат на думата си.
1. Не диктувайте действията им
Почти във всеки буден момент децата имат някой, който им казва какво да правят – родители, учители, треньори. Тъй като всяка ваша мисъл е свързана с тях, децата не осъзнават, че те са тези, които контролират собственото си поведение. Така че, преди да започнат да го „притежават“, децата трябва първо да научат, че наистина са господари на своята вселена. За да направите това, трябва да прехапете езика си и да спрете да им давате инструкции през цялото време. („Облечи си якето.“ „Напиши си домашното.“ „Кажи благодаря/довиждане.”) Това ще им позволи да започнат да мислят сами.
2. Обяснявайте собствените си решения
Възрастните правят безброй избори всеки ден: Да измия ли чиниите сега, или да отложа за след вечеря? Сега ли да си купя тези обувки или да изчакам, докато ги намалят? Но тъй като всички сценарии се случват в главата ни, децата не осъзнават всичко, което влиза във вземането дори на малки, злободневни решения. А това означава, че не моделираме как самите те да правят добър избор. Обясняването защо правите еди какво си позволява на детето да абсорбира вашия мисловен процес.
3. Спрете да ги „спасявате”
Свикнали сме да служим на децата си като „патерица”. Забравили са си домашното? Ще го занесем в училище. Не са подредили? Прибираме играчките им. Имат спор с приятел? Намесваме се със стратегия. Както се казва – „Пътят към Ада е изграден от добри намерения”. Ако постоянно поправяте грешките им и решавате проблемите им, децата никога няма да се научат как да се справят сами.
4. Признайте се за виновни
Нека бъдем честни, всички ние се опитваме да се измъкнем от неловки ситуации. Някой ви е свирнал с клаксон на светофара, защото не тръгвате и си гледате телефона? Вместо да се ядосвате на другия шофьор, че бърза и ви пресира, вдигнете ръка в знак на извинение. Закъснели сте да вземете детето от училище? Извинете се. Личният пример винаги е бил и ще бъде най-важен.
