Син завел стария си баща на вечеря в ресторант. Старият и вече немощен баща изпуснал храна върху блузата и панталона си докато се хранел. Вечерящите в ресторанта го гледали с погнуса докато синът му седял спокойно.
След като се нахранили синът му го завел в тоалетната, махнал парчетата храна, изчистил петната, сресал косата му и наместил очилата му. След като излезли целият ресторант бил втренчен в тях мъртвешки замлъкнал, опитвайки се да осмислят как някой може публично да се изложи така.
Синът оправил сметката и заедно с баща си се отправили към изхода. Тъкмо тогава един възрастен мъж извикал измежду всички питайки сина:
- Не мислите ли, че сте забравил нещо?
Синът отвърнал:
- Не, господине, не съм.
Тогава старецът му казал:
- Напротив! Оставихте урок за всеки син и надежда за всеки баща!
Ресторанта потънал в тишина.
Да се погрижиш за тези, които някога са се грижили за нас е една от най-висшите форми на чест!
