Христос воскресе! Днес православният свят чества най-големия празник - Възкресение Христово. Възкръсването на Иисус Христос е смятано от вярващите за най-великото събитие в историята на човешкия род.
Великден е известен още като Възкресение Христово и Пасха. Празникът се чества на третия ден, след като Иисус Христос е разпънат и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба на Спасителя. След възкресението Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник във връзка с Изхода от Египет – бягството на евреите под водачеството на Моисей от Древен Египет. На Първия вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Церемонията на празника
Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) "Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих". Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара "Воскресение Твое Христе Спасе" всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите " Подигнете, порти, горнището си, поДигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!", на което подучено лице отвръща "Кой е този Цар Славата?". Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
Трапезата
Разбира се, Великден е известен най-вече сред най-малките като празника, на който се яде козунак и се боядисват яйца, като миряните „се борят” с тях – най-забавната част от празника.
Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на римския император Тиберий и му казала за възкръсването на Христос, а императорът казал, че това е невъзможно и ако е така, яйцето от кокошка, което държи, трябва да стане червено - и то станало. Затова червеният цвят за великденските яйца е и основен – първото яйце винаги се боядисва в червено.
Великденските яйца се боядисват в четвъртък или събота преди Великден. И могат да се консумират едва когато настъпи самият Великден, в неговото навечерие и през седмицата след това. Яйцето се използва като символ на началото на нов живот, също както излиза нов живот от яйцето излюпено от кокошката.
Няма точна запазена дата, от която да е известно, че хората са започнали да боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Обредните хлябове също са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.
