Демографска криза обхваща почти всички развити държави и заплашва глобалната икономика. Доколко България е част от развития свят е дълга дискусия, но страната ни не остава по-назад по отношение на раждаемостта, а моделът семейство с едно дете навлиза все повече в нашата действителност. Освен заплаха за пенсиите ни, единственото дете поставя на изпитание изконни семейни традиции у нас, а именно децата да носят имената на своите баба или дядо. В някои семейства си има родови имена и децата повтарят имената на своя дядо, а той на своя и така... Но в условията на демографска криза едната рода е винаги в губеща позиция. Направо си е прецакана.
Затова народната мъдрост избива в иновативни имена от вида на Маратонка (на баба Мара и баба Тонка), Радомира (на баба Рада и баба Любомира), или на сложни съставни от вида на Петър-Емил.
Но има случаи, когато девет месеца не стигат и родителите не могат да изберат името на своето бъдещо бебе. Мама настоява за Емили (на своята мама Емилия), а тате, подкрепян от мама Петя, не отстъпва от Петра. Времената се менят и таткото вече не може да тропне по масата, така че да се разхвърчат чаши, и да каже тежката си дума. Семейните съвети пък категорично отхвърлят варианти като Емитра, Пе(т)мили, както и Емили-Петра. И никой не отстъпва....
Какво се случва, когато мама чуе мечтаното "Хайде мамче, целуни си бебето"? В своята премъдрост законотворците не изключват подобен вариант и имат решение, което да избегне възможността бебето до първи клас да остане незаписано в регистрите, а баба Петя да успокоява своя син с думите: "Тя както иска да си го кръсти, ние ще си му викаме Пепи".
Според Закона за гражданската регистрация, когато в семейството няма консенсус за името на отрочето, служителят в общината може да избере едно от имената, предложени му от родителите. Нещо повече - той може да измисли собствен вариант, като текстовете предвиждат в този случай чиновникът да се води единствено от своята преценка за подходящо име в случая. Но е факт, че така гневът се насочва извън семейството и могат да бъдат избегнати вражди и сърдити баби, непроговарящи на децата си до смъртния си одър (градските легенди разказват за не един или два подобни случая). Така вместо Емили или Петра, новороденото може да се сдобие с името Антоанета (на самия служител) или пък Мария (на собствената майка на служителя в общината). А може дори и аристократичното Мария-Антоанета.
Дали този член е прилаган в последните години, е трудно да се прецени - понякога всичко остава зад стените в родилния дом, където бащитите имат ограничен достъп и ролята им е да сноват между вратата и аптеката, носейки ту помпа за кърма, ту мокри кърпички, или да измъкнат като фокусник няколко кюфтета от бездънните торби. С две думи нямат същите права, както в нормалния живот. Понякога в пристъп на умиление, виждайки бебето, майката решава, че то не е нито Емили, нито Петра, а една истинска София и всички си отдъхват и дружно се съгласяват, че това е едно прекрасно име, което бебето ще носи с чест.
