Мила моя приятелко,
Прости ми, ако не съм винаги до теб, но помни, че винаги съм с теб, дори и да сме далеч една от друга, ти винаги си точно тук, в сърцето ми.
Прости ми също, ако не ти звъня всеки ден, за да те питам как си, за да чуя историите ти, за да споделя болката ти.
Прости ми, че ти надувам главата с моите проблеми, че говоря твърде много за себе си, че понякога ти разказвам една история отново и отново.
Прости ми, че понякога не ти вдигах телефона, когато си ми звъняла, само за да ме питаш как съм... може би просто съм имала лош момент и нужда да остана малко сама. Но прости ми, защото нали за това са приятелките, да споделя и хубаво, и лошо!
Прости ми, мила, че не винаги слушах съветите ти и когато ми казваше да направя това, аз правех точно обратното. Нали ме знаеш каква съм луда глава, почти колкото тебе...
Прости ми, че понякога, когато си имала нужда от рамо, на което да поплачеш, аз съм била някъде с някого, но не с теб... Прости ми!
Бъди сигурна, че всичко, което искам, е да виждам усмивката ти, защото когато ти си щастлива и аз съм, а когато съм тъжна, аз съм 2 пъти по-тъжна!
Мила моя приятелко,
Благодаря ти, че те има, че ме откри, че ме срещна в онзи дъждовен ден и избра да бъдеш моя приятелка!
Благодаря ти, че все още не си се отказала от мен, въпреки че си видяла всички мои недостатъци. Въпреки че съм те ядосвала, понякога разочаровала, понякога дори съм те разплаквала.
Но ти си с мен и ме обичаш, така както и аз те обичам.
Благодаря ти, че изтърпя всички мои мрънкания, че направи компромиси заради мен, че ме подкрепяше!
Благодаря ти, че когато ми беше тъжно, ти идваше при мен, пускаше любимата ни песен, наливаше ни от любимото питие, хващаше ме за ръката и танцувахме.
И аз се усмихвах!
Благодаря ти, че не ме пусна никога, държеше ръката ми здраво, помагаше ми да се изправя, да премина през всички трудности, да превъзмогна всички любовни разочарования.
Благодаря, че се смя и плака с мен!
Моя най-добра приятелко,
Обещай ми, че винаги ще си до мен, защото аз имам нужда от теб!
А аз ти обещавам, че дори и с лед много години, когато вече сме възрастни, с побелели коси и треперещи ръце, аз пак ще бъде до теб, с теб, зад теб!
Тогава ще си разказваме за лудите нощи, когато не сме спали с часове. Когато сме обикаляли баровете, когато сме танцували на бара все едно никой не ни гледа. Когато сме се веселили от сърце, без да ни интересува утрешният ден!
Ще си разказваме за онези момчета, които ни зарязаха и които псувахме.
И за онези, които останаха до нас, които ни обичаха и не се отказаха от любовта си!
Ще си разказваме всичко това на чаша топъл чай, ще разглеждаме старите албуми, ще се усмихваме и ще се прегърнем.
Защото истинското приятелство е вечно, не може да го пречупи нито времето, нито разстоянието, нито думите, нито хората...
Обичам те!
Твоя вярна приятелка.
