Надали ще ви изненадам, като ви кажа, че бебетата плачат. Силно, досадно, ужасяващо, често сърцераздирателно, а понякога това "музикално озвучаване" продължава с часове, което допълнително утежнява ситуацията. На пръв прочит всички родители уж са наясно с това, донякъде психически подготвени, но повярвайте ми, когато главният герой в тази оперета е вашето собствено дете, нещата коренно се променят.
Ако сте млада майка и още повече, ако това ви е първо детенце, както е в моя случай, то няма начин да останете безучастни, да не се притесните, а когато виждате, че всичките ви усилия да успокоите бебето "отиват на кино", то неминуемо ще се изнервите. Особено, ако сцената се разиграва в малките часове на нощта… Не се притеснявайте, ако в даден момент на безпомощност и гняв си пожелаете да подарите бебето си на някой "приятел” като коледен подарък. На всички "първескини" им минават такива мисли през главата, които определено е по-добре да си останат там.
Важно е да знаете, че плачът е единственото средство, с което разполага бебето, за да съобщи, че нещо не му я наред. Може би малчуганите плачат и не само заради напълно естествени потребности, а и заради неспособността си да ги задоволят. Все пак, през деветте месеца в утробата на майката на него не му е било нито студено, нито топло, нито е било гладно, нито жадно, нито го е боляло коремче, нито го е дразнила светлината и нослето му не е било запушено. Винаги съм се чудила на майките, които търсят причината за бебешкия плач само на 3 места: в пълния памперс, в глада и коликите. Истината е, че макар да са толкова малки, бебетата имат голям набор от дразнители, който с времето всички "начинаещи” майки ще се научим да разпознаваме.
Не изпитвайте чувство на вина, ако сте "изтеглили късата клечка” и бебето ви се скъсва да плаче. То е твърде чувствително към вълненията на майката и най-вече към нейното психическо състояние и напрегнатост. Ако сте твърде уморена и изнервена, не е изключено малчуганът ви да се опитва да ви повика, защото се тревожи за вас.
