Кога е подходящата възраст да научим детето на финансова самостоятелност и отговорност? В интерес на истината, не знам. Не съм се информирала, не съм чела статии за родители и съвети от психолози. По принцип по пътя си като родител разчитам основно на неща като усет, интуиция, способност за слушане и разпознаване на нуждите на детето и не вярвам особено в общоприети правила и графици.
На 6 години аз вече бях достатъчно самостоятелна, за да ходя и да се прибирам сама от предучилищна (с ключ на ластик на врата, този носталгичен за всички израснали по времето на социализма деца). Също така бях достатъчно самостоятелна, за да разполагам с джобни пари, които си спестявах и инвестирах в така популярните по онова време пръстени с калинки (на всеки пръст по един, а след това – и по два).
Разбира се, в днешните условия това е непостижимо. Давам си сметка за това, че времената са променени, децата са променени и не страдам от излишен сантимент и назидателност от типа "А пък аз на твоите години... ехеее”.
В конкретния случай с моето дете, "подходящата възраст” се оказа 10 години. Не съм го обмисляла и планирала, просто така се случи. Самостоятелното прибиране от училище някак изведнъж го накара да се чувства пораснал и аз използвах благоприятната възможност да му предоставям нови отговорности и възможности за избор. Едно от основните неща, на които искам да го науча е да взема самостоятелни решения и да си носи последствията, вместо да разчита да решавам вместо него и да му давам всичко наготово. Знам, че може би звучи леко възмутително, но по изключение това се отнася и за решението да не си напише домашното и да рискува мъмрене и забележка (повтарям, по изключение).
Така че започнах да му възлагам все повече отговорности. Да си купува и разпределя сам купоните за стола, да избере и купи сам подарък за приятел... и някак логично и естествено нещата стигнаха и до джобните. По принцип всяка вечер му проверявах портмонето, зареждах, ако има нужда, гледайки да има около 2 лв в наличност (които се харчеха в училищната лафка за чипсове, сокчета, шоколадови яйца и други подобни боклуци). Това с боклуците също беше проблем, но не смятам, че забраните са особено действащ механизъм (а да не му давам въобще пари, не е вариант). Така че предложих друго решение.
"Мисля, че вече си достатъчно голям и самостоятелен, за да вземаш някои решения за собствения си живот – му казах. – Какво ще кажеш да ти давам всеки понеделник по 10 лв, с които ти решаваш какво да правиш? Можеш да ги изхарчиш за боклуци, можеш да си ги спестяваш и да си купиш нещо, изборът е твой.”
Той застина за момент, сбърчи чело в някакви сложни изчисления и каза "Имаш предвид, че ако не си купувам нищо от лафката, ама въобще, след един месец ще мога да си купя Лего влекач?” "Точно това имам предвид – отговорих. – В петък вечер ще прибираме парите, които са ти останали (ако са ти останали) в една кутия, те са твои и ти решаваш какво да направиш с тях. Но имай предвид, че ако изхарчиш парите за седмицата още първите дни, няма да ти давам други."
Той беше във възторг. Заяви, че повече нищо няма да си купува от лафката, но на тази дата (след справка в календара) ще има Лего. На възраженията ми, че ако е гладен, все пак няма нужда да се стиска, отговори "Не ме интересува, стомахът ще се научи да търпи, Легото е по-важно!” Мъжка дума.
В интерес на истината, не знам дали тази схема ще сработи, стартираме я от следващата седмица. Много се надявам обаче да стане така. Ако сработи успешно, ще направя удар 2 в 1 – ще възпитам финансова отговорност и самостоятелност и същевременно ще елиминирам (добре де, минимизирам) боклуците от менюто му. Струва ми се, че това е един добър подход.
И понеже съм оптимист по природа, отсега започвам да се чудя къде ще държим купищата Лего, които ще ни залеят в следващите месеци. Но, както се казва, това е бял кахър.
