"Албена" е един от най-обичаните разкази на Йордан Йовков, който тази година се падна на матурата по български език и литература за зрелостниците.
И докато завършващите училище чакат своите резултати, ние ви предлагаме 10 прекрасни цитата от тази творба на известния ни писател.
"Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна"
"Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш."
"А Албена беше вече близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха, както порано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу."
"Някои жени се разплакват с глас. Всички се трупат към Албена И стражарите с мъка ги задържат, като постоянно викат: "Назад! Назад" Албена (спира се пак). Прощавайте! Млада съм, сгреших. Прощавайте!"
"Едно време жена като срещнеше мъж, не смееше да го погледне. А сега – набелисала се, начервила се, изписала вежди като кадъна, гледа те право в очите и се хили като гевендия. Такваз жена има в наше село."
"Я слушай какво ще ти кажа: каквото ти е писано, то ще е. Каквото са ти орисали орисниците. Лоша ли си? – Не си. Не си крала, не си убивала. Лоша си, че си хубава. Дано не ти се случи нещо лошо. Бог, кога даде някому много хубост, праща и напаст."
