Аз съм мързелива майка. Освен това съм егоистична и безотговорна. Знаете ли защо? Просто искам децата мида поемат инициативата, да бъдат независими и самоуверени.
Работейки в детска градина, видях много деца, които са прекалено защитени, но едно момче Колин, най-много ми се запечата в съзнанието.
Той беше отгледан да яде всичко, което се слагаше пред него, независимо дали му харесваше или не. Като резултат, детето имаше сериозен хранителен проблем. Той механично дъвчеше и поглъщаше всички, което му се даваше. И аз трябваше да го храня, защото "не можеше да го прави сам". Първият път, когато хранех Колин, не можех да прочета никакви емоции на лицето му. Вдигнах лъжицата, той си отвори устата, сдъвчи и погълна.
Попитах го: "Харесваш ли овесени ядки?" "Не."
Но той все още отваряше устата си и приемаше още храна.
"Искаш ли още?", го попитах. "Не." Но продължи да дъвче и приема храна. "Ако не ти харесва, не трябва да я ядеш."
Очите на Колин се ококориха от изненада. Той не знаеше, че това е възможно.
Първоначално Колин се радваше на правото си да отказва храна и да пие само сок. Но след това започна да яде това, което му харесва и да оставя останалото. Той се научи да избира себе си. И след това спряхме да го храним с лъжица, защото яденето е естествена нужда. Гладното дете ще си омете само чинията.
Аз съм мързелива майка. Бях прекалено мързели да храня децата си. Когато децата ми навършиха една годинка, им дадох лъжица и седнах да се храня до тях. Когато бяха на годинка и половина вече можеха да ядат с вилица.
Друга естествена нужда е ходенето до тоалетна. Колин го правеше в гащите си. Майка му ни беше казала да го водим до тоалетната на всеки два часа.Като резултат, в детската градина детето чакаше някой да го заведе до тоалетната. Чакайки прекалено много, той се изпускаше в гащите и дори не ги сваляше или не искаше помощ. Една седмица по-късно проблемът беше решен.
"Искам да пишка!" Каза гордо Колин, отивайки до тоалетната.
Аз съм мързелива майка. Обичам да спя до късно през уикендите. В събота се събуждам към 11 часа. Моят 2-годишен син гледа анимационни филмчета и яде бисквита. Той сам си пуска телевизора и DVD плейъра. Предишният ден той ме попита за разрешение да отиде с приятел и неговите родители на кино. Казах му, че съм прекалено мързелива, за да стана рано и ако иска да отиде, трябва да се оправи сам. Разбира се, не спах до късно... бях си нагласила алармата. Чух го как излиза и затваря вратата. Чаках да получа съобщение на майката на приятелчето му..., но без той да знае.
Аз съм прекалено мързели да му проверявам чантата преди училище, да суша дрехите му след басейн, да пиша домашните с него. Дори не хвърлям боклука, това е задължение на моя син.
Дори мога да го помоля да ми направи чаша чай. Мисля, че ще стана по-мързелива с всяка следваща година.
Но веднъж майка ми дойде да ни види и моите децата се промениха до неузнаваемост. По-големият ми син "забрави" как да си пише домашните, как да притопля вечерята и как да си оправя раницата за училище. Той дори се страхува да спи сам в стаята си. Може би, защото неговата баба не е мързелива.
Децата никога няма да бъдат независими, ако техните родители не искат те да бъдат.
