Кое прави морето толкова синьо ли? Детското щастие. То е плътно, меко, еластично, хрупкаво и много, много синьо. Всичко се оглежда в него – небето, морето, очите на майките, усмивките на бащите.
Ако някой може да направи синьото още по-синьо, мокрото още по-мокро, слънчевото още по-слънчево, то това са бащите. Майките са пристан, пясък, чадър и прегръдка, бащите - кораб, пътешествие, вълна и гмуркане.
Достатъчно е едно бегло кимване, едно почти невидимо намигване, за да се напълнят две бляскави очички догоре с лято. Никой не губи време повече. Хващат се за ръце и тръгват към поредното синьо. Копаят се дупки, садят се дървета, правят се замъци, карат се колелета, борят се вълни, хваща се вятъра, пускат се бръмбари, строят се огнища, палят се огньове, топлят се спомени, закаляват се мускули, заплитат се възли, ушива се любов, скрояват се чувствата, раждат се мъже.
Светът на бащите е пъзел от най-вълнуващите случвания, от най-преодолените страхове, от най-силната обич, от най-сигурните уроци, от най-дълбокото доверие, от най-твърдата сигурност. Светът на бащите е учебник по живеене, петолиние на чувствата, карта против изгубване.
С моя татко правихме ей такива големи дупки в пясъка – каза ми едно момче с много, много тъмни очи – той ме научи, а сега е на небето.
Бащите продължават да са тук, дори когато ги няма. Защото продължават да обичат, да се усмихват и да пълнят синьото на морето.
Ако мъжът до вас:
Знае за щастието съвсем достатъчно, за да може да го събуди сутрин и да го завие вечер...
Обича повечето ви странности, а останалите се прави, че не забелязва...
Отронва съвсем малка въздишка пред огромния багаж преди всяко пътуване...
Опитва се да се сприятели с навигацията...
Ругае с имена на хищни животни и отровни растения, докато децата са в колата...
Спира всеки път, когато искате да целунете слънчоглед...
Събира цяла седмица любимата ви музика, за да стигне за цялото пътуване...
Гърбът му не се уморява да носи спомени...
Ръцете му не се уморяват да търсят вашите...
Толкова умело разсмива плачещо дете, че всеки клоун би му завидял...
Колкото повече сълзи попива рамото му, толкова по-твърдо и силно става...
Може да хване бръмбар, медуза, гущер и падащо дете с еднаква ловкост...
Може да направи играчка от стрък трева...
Някъде под канарата плажни кърпи, надуваеми играчки и дете върху раменете се усмихва и ви подвиква нещо закачливо...
Рисува по гърба ви с миди...
Не само не страни от белезите на майчинството върху тялото ви, но и ги обича...
Не само ги обича, но и не се заглежда по перфектните жени наоколо...
Казва, че морето без вас е само една локва...
Не просто играе с децата, а им създава светове...
Не просто ги обича, а изгражда тяхното обичане...
Не просто е в живота им, а животът им се гради върху плещите му...
...покажете му колко сте щастливи с него.
Ако го няма – създайте го. Поне в сина си.
За да бъде морето винаги синьо.
Автор: Ина Зарева
