Днес е Велики четвъртък и по традиция се боядисват великденските яйца. Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
Въпросът за произхода на великденското яйце все още е загадка за историците и етнолозите. Най-новите сведения показват, че първите боядисани яйца датират от 2000 г. преди Новата ера. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им отново е свързана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да смятат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, но с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Исус.
Първото декорирано яйце, намерено по нашите земи, е от Римската епоха или IV-III в. преди Новата ера, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са намерени и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски народи.
Въпреки историческите спорове за началото на традицията, едно е сигурно - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а според изписването носи и послание за здраве, дълголетие, късмет и благоденствие.
