Преподавателят по история Емил Джасим разтърси мрежата със статуса си за това каква трябва да бъде образователната система в България. Ежедневните срещи на учителя с децата, му дават възможност да формулира в няколко точки слабите звена на образованието и онова, което наистина е важно да се учи в класната стая.
Вижте още: Иво Сиромахов за децата: Непростимо е да им бутате в ръцете телефон, за да не ви занимават
Публикуваме поста на Емил Джасим без редакторска намеса:
5 НЕЩА, КОИТО ДЕЦАТА НЕ УЧАТ В УЧИЛИЩЕ, А ТРЯБВА:
1. ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ (ЕМПАТИЯ)
Да "походиш в чуждите обувки" дава възможност да разбереш какво мотивира другия да постъпи по един или друг начин, а също така и да разбереш къде ти евентуално можеш да бъркаш.
За децата това е ключово важно житейско умение, тъй като независимо от навлизането на изкуствения интелект, винаги ще има човешки отношения, които са и ще бъдат в основата на всяко общество.
2. БАЗОВА ФИНАНСОВА ГРАМОТНОСТ
Всякакви прости понятия като "лихва", "ценообразуване", "личен, семеен, фирмен и държавен бюджет", "приходи и разходи", "активи" и "пасиви" от всякакъв вид, "амортизация" и "обезценяване", "лихва" и "просрочие" и т.н. би следвало да бъдат учени от ранна детска възраст, за да могат децата да знаят колко реално струват нещата, които притежават, както и колко струва трудът им.
През тази базова финансова грамотност вървят и основите на предприемачеството, което е гръбнакът на всяка демокрация - учиш хората не просто да ловят риба с чужда въдица, а да могат да си направят и въдицата.
3. ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ
Независимо дали човек е предприемач и съответно работодател или работи за някого на каквато и да е позиция, винаги се стига до момента на преговори за заплащането, когато горните две точки влизат в обращение (да, така се пише - с А) - едно нещо струва толкова, колкото някой е готов за плати за него или за колкото някой е готов да го продаде.
Умението човек да гони собствения си интерес и оттам собствената си представа за щастие (pursuit of happiness) е в основата на справедливите пазарни трудови отношения и при развиването на такива умения от ранна детска възраст необходимостта от синдикати в българската паразитна форма става напълно излишно.
4. ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ
Звучи на пръв поглед странно, но точно това умение при децата е буквално животоспасяващо, защото над 60% от инцидентите с деца стават в присъствието на други деца и тъкмо последните са тези, които могат да спасят живот до пристигането на възрастен или лекар.
Освен това нека не забравяме, че това са умения, които, ако са добити навреме, ще се ползват и развиват през целия живот, което означава, че в не толкова далечно бъдеще бихме имали огромен брой възрастни с такива умения - сигурна предпоставка за намаляване на тежките последствия от иначе леки инциденти.
5. РАЗБИРАНЕ И АНАЛИЗ НА НЕПОЗНАТ ТЕКСТ
Някой може да каже, че това се случва в часовете по БЕЛ, но всъщност методиката от 1. до 12. клас на МОН е изключително остаряла и е базирана на учене на история през литературата, а не на учене на езика и свойствата му през текстовете.
Без да има нужда да отпада каквото и да е, достатъчно би било да се отделят часове за свободно изучаване както на любими на децата автори, които разбират, така и на анализ на напълно непознати съвременни текстове от всякакъв характер, за да може да се определят следните параметри:
- има ли автор и ако има, кой е той (винаги е важно не само какво се казва, но и кой го казва - ако Тончо Краевски цитира в Панорама руско-тръмписткия рупор Тъкър Карлсън, който ползва само измислици, нещо дълбоко не е наред в тезите на Тончо);
- каква е основната теза на текста;
- какви са източниците, на които се позовава, както и до каква степен могат да бъдат верифицирани като достоверни;
- каква логическа верига следват аргументите към тезата; - вярно ли е спрямо обективната реалност казаното.
Това би дало на децата интрумент да се борят както с клюките и интригите, характерни за тийн годините, така и с фалшивите новини в по-голям мащаб.
Или поне да не им се връзват.
---------------
Разбира се, този списък е донякъде произволен, защото със сигурност има поне още 5Х5 неща, които учениците не учат, а трябва.
Но това е някакво начало, сякаш, от което можем да отлепим.
Време е за промяна.
