Мушкатото е едно от най-разпространените цветя у нас, като през зимата трябва да бъде прибрано вътре. Най-вероятно вече сте го сторили, но трябва да знаете и тези неща относно грижата за него през студените месеци.
Как да се грижите за мушкато през зимата
Отстранете всички признаци на мухъл по листата, цветята и стъблата веднага щом го забележите. Направете го с остра, чиста ножица.
През зимните месеци сведете поливането до минимум, когато температурите са ниски. Най-добре поливайте веднъж на две седмици. Мушкатата рядко се дехидратират през зимата – ако са, листата им ще бъдат отпуснати и ще е лесно забележимо, че ще нуждаят от вода.
Поливайте само сутрин – за да им дадете ден да изсъхнат. Поливането малко преди да се стъмни не е добра идея. Избягвайте попадането на вода върху самите листа.
Уверете се, че те имат подходящ въздушен поток, особено след поливане. В идеалния случай за това е необходима минимална външна температура на въздуха от 2+ градуса.
Отстранете всички заразени листа – когато го правите, оставете по-голямата част от листната петура (стъблото), която ще умре постепенно, без да причини увреждане на основното стъбло.
Отстранете всички големи листа, които ограничават въздушния поток, като използвате същия метод, както по-горе.
Вижте още: 6 причини листата на мушкатото да пожълтяват и какво да направите
Опитайте се да избегнете повреда или нарязване на стъбла, това само ще остави рана, през която да навлезе инфекция. Въпреки това, ако трябва да отрежете съществуващата инфекция, след това отрежете до зелено здраво стъбло и намажете среза с белина (с помощта на чиста четка), това изсушава бързо изрязаното и запечатва раната.
Около основата на растението отстранете малко количество компост – тази горна кора често спира проникването на вода, приютява зимуващи насекоми и яйца и е осеяна с мъртва зеленина.
Отстранете всички цветя – въпреки че е прекрасно да видите мушкатото да цъфти през януари, принуждаването на вашите растения да цъфтят през цялата година ще ги стресира и изтощи. Дайте им тази почивка, за да преминат в частична латентност. Някои видове цъфтят по-късно, така че можете да ги оставите – много от групата P. reniforme, като P. sidoides.
