Когато говорим за правата на раждащата жена, можем да започнем като в посредствен американски филм – има една добра и една лоша новина. Добрата е, че затрудненията, които жените срещат днес, влизайки в българската система за родилни грижи, са отдавна познати и преодолени в развитите страни. Лошата – че България е едва в началото на пътя, а именно – да осъзнаем, че в тази система има проблем.
В рамките на проект "Стратегия за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване“, финансиран от Програма за подкрепа на НПО по ФМ на ЕИП 2009-2014 адвокат Елена Атева разяснява какви са международно защитените права на раждащата жена, кои са най-честите нарушения на тези права и има ли системи, които са решили този проблем.
Къде сме ние?
Всъщност, някъде по средата. Безспорно в повечето европейски държави съдържанието на понятието „безопасно майчинство“ се е развило далеч отвъд физическото оцеляване на майката и бебето. То включва респект към основните човешки права на жените – достойнството, чувствата, изборите и предпочитанията им, както и правото на придружител по време на раждане. В средата на 2015 г. изследователи от Световната здравна (СЗО) и Медицинския институт Джон Хопкинс публикуваха мащабно изследване за правата на раждащата жена и нарушаването им. Документът е резултат от обобщение на данните в 65 проучвания, проведени в 34 страни по целия свят. Оказва се, че проблемите, които раждащите жени срещат навсякъде по света, са доста сходни и могат успешно да бъдат класифицирани в седем групи:
1) Физическо насилие
2) Сексуално насилие
3) Вербално насилие
4) Стигма и дискриминиране
5) Неспазване на професионалните стандарти за грижа
6) Лоша комуникация между жените и изпълнителите на медицинската дейност
7) Състоянието на здравната система и нейните ограничения
Тези общи формулировки обобщават преживявания, които за съжаление могат да разпознаят почти всички пациентки на българските родилни отделения – от груб или вулгарен език, през неуважение на желанията и липса на информирано съгласие, непредоставяне на информация, дискриминация по етнически или социален признак, лишаване от достъп до бебето и т.н.
Правата на раждащата жена
Зачитането на човешките права трябва да се превърне в акцент на Глобалната стратегия за женско и детско здраве. Такава поне е гледната точка на международна група учени, които изследват проблема. Резултатът от работата им е публикуван през септември миналата година в сп. "Бритиш медикъл джърнал“. Документът поставя амбициозни цели към здравните системи и правителствата в много държави по света, а постигането им може да се случи с едновременни мерки на всички нива на системата. Например – да се приемат закони, които да овластяват бременната и раждаща жена, да ѝ дават повече възможности да изисква и защитава правата си; да осигурят достъп до качествено здравеопазване на всички бременни, раждащи и деца; да обучат жените, включително тези от групи в риск, за техните права и възможности.
През 2011 г. група адвокати, учени и активисти разработват Хартата за универсалните права на бременните и раждащи жени. Тези права са извлечени от широко разпространени международни конвенции и други правни инструменти, които са приети в много държави, в това число и в България.
Харта за правата на раждащата жена
Всяка жена им право да не бъде наранявана или унижавана.
Всяка жена има право на информация, информирано съгласие и отказ, и уважение към нейния избор и предпочитания, включително да бъде придружавана по време на цялата грижа.
Всяка жена има право да ражда в уединение и необезпокоявана от нежелани погледи.
Всяка жена има право да бъде третирана с достойнство и уважение.
Всяка жена има право на равенство, да получава еднакво качествена грижа, без да бъде дискриминирана.
Всяка жена има право на здравеопазване и на най-високото възможно ниво здраве.
Всяка жена има право на свобода, автономност, самостоятелни решения, и да не бъде насилвана.
Сред възможните стъпки за подобряване среда:
• Внедряване на доказани добри практики в болничните протоколи за грижа;
• Промяна на медицинските стандарти по неонатология и акушерство и
гинекология; създаване на отделен стандарт по акушерство, който регламентира и дейността на акушерките;
• Нормативно регламентиране на възможността раждащата жена да бъде придружена;
• Нормативно регламентиране на възможността бебето да бъде оставено при майка си винаги, когато медицинското му състояние го позволява;
• Нормативно регламентиране на достъпа на родителите на бебета с проблеми (в това число недоносени) до децата им;
• Осъвременяване на познанията и уменията на медицинските екипи в областите: подкрепа за кърмене; контакт с пациенти; предоставяне на информирано съгласие и др.
