Днес, 12 януари, православната църква почита паметта на Света Татяна - великомъченица, почитана в християнския свят както от православни, така и от католици. Имен ден празнуват Татяна, Татян, Таня, Таньо, Таню, Татияна, Татяна, Траяна.
Татяна е раннохристиянска мъченица. Родена в семейството на богато, но боязливо и криещо вярата в Християнството римско семейство, Татяна поема пътя на целомъдрието от дете. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. По това време на римския трон се възкачва 16-годишният Александър Север (205-238 г.). Той имал еклектични убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Христос. В негова жертва пада Татяна. Без да гледат на знатното й положение и на нейния безукорен живот, я завели в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.
След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. Според писанията, след всяко мъчение Бог извършвал чудо със своята изповедница - тя се явявала на другия ден излекувана.
Когато веднъж, след целодневно мъчение, отвели девойката в тъмницата през цялата нощ, тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й.
Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на "галилеяните", управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченицата.
Заради големите мъчения, на които била подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна.
