Всеки, който се е опитал да преброи наградите и отличията на състезателя по художествена гимнастика и част от националния ансамбъл Стефани Кирякова, със сигурност е изпитал затруднение. Титлите и медалите на гимнастичката са толкова много за едно крехко 19-годишно момиче, че е трудно да бъде назован точният им брой. Последното отличие е свързано с родния й град. Националната ни състезателка по художествена гимнастика получи титлата "Спортист на годината на Бургас".
Стефани, колко медала имаш всъщност?
Отдавна съм загубила точния им брой. Последният път, когато ги броих още докато живеех в Бургас, бяха над 100. Откакто се състезавам с ансамбъла на България, имам спечелени 33 медала.
Кой те насочи към художествената гимнастика и кои са първите ти треньори?
Да тренирам гимнастика изявих желание сама, след като първата ми треньорка г-жа Ани Бошева дойде в детската ми градина. Събираше малки момиченца, които да започнат да тренират. След няколко дни родителите ми ме заведоха в залата. Няколко години по-късно мой личен треньор стана Мария Калангерова.
Кога започна да разбираш, че това е твоят спорт? Имаше ли съмнения, разочарования, проблеми?
Докато пораствах, започнах да приемам тренировките си по-отговорно. Вече не ходех в залата само за да се забавлявам, разнообразявам или просто "за спорта". Харесваше ми много и исках да напредвам. Така, без да се замислям много, годините се изнизваха, а гимнастиката несъмнено стана моят живот. Имала съм успехи, имала съм и разочарования. Имала съм период, в който исках да се откажа (не беше дълъг, но го имаше), родителите ми бяха до мен и съм благодарна, че не ме оставиха да захвърля толкова труд на вятъра. Обясниха ми, че хората, които искат да успеят, много често трябва да правят неща, които не винаги са приятни, но трудът в крайна сметка се отплаща. Тогава не разбирах съвсем, но сега виждам, че са били прави. Трудно стигнах до националния отбор. Неведнъж съм била отхвърляна след селекции при индивидуалната надпревара, но явно е имало защо. В ансамбъла се чувствам точно на мястото си.
На кое състезание се почувства силна, спокойна и напълно достойна за аплодисментите на публиката?
Със сигурност смятам, че най-силното ни състезание беше световното първенство в Баку през 2019 година. Там се чувствахме спокойни и уверени. Просто трябваше да покажем това, което бяхме тренирали през изминалите месеци. И да се справим с напрежението. Все пак не излизахме на обикновено състезание. Радвам се, че до този момент имахме натрупан доста опит и зарадвахме публиката с играта си.
Кое в израстването ти като състезател се отрази и на оформянето ти като личност?
Спомням си, че като по-малка бях по-скоро срамежлива и неуверена. Спортът ме възпита да бъда по-смела и отворена към света. Възпита ме да не се страхувам да показвам коя съм.
Стефани-гимнастичката и Стефани-човекът припокриват ли се?
Много интересен въпрос... Допитах се до моите съотборнички, тъй като се затрудних малко с отговора му. По тяхно мнение - да. Двата образа се припокриват. Спокоен и уравновесен човек съм и в залата, и извън нея. Освен когато се ядосам много, че някой елемент не ми се получава и започна да ръмжа и да блъскам уредите, шегуват се те. Но това се случва сравнително рядко. Много от качествата ми като личност съм взела именно от Стефани-гимнастичката. Например точността, защото в залата тренировките винаги започват в точно определен час и нито минута по-късно. Това ми помага и в живота да не закъснявам. Все пак закъсненията не оставят добро впечатление у хората. Бързото взимане на рационално решение понякога помага и в живота, когато нещата станат напечени. Пазенето на авторитета, не само собствения, но и този на отбора и хората, които работят с теб. И още много други важни качества.
Кои са хората, които бяха с теб по пътя и на които искаш да благодариш?
Искам най-напред да благодаря на Господ. Смятам, че без него никога нямаше да стигна до тук. Благодаря на семейството ми, което винаги ме подкрепя в спорта и в живота. На г-жа Илияна Раева за всичко, на което ни учи и за това, че ни кара да вярваме в себе си. На личния ми треньор - г-жа Мария Калангерова, която ми даде основите в спорта и отвори очите ми за света на художествената гимнастика. Също така на всички треньори, които са работили с мен в "Черноморец". На г-жа Весела Димитрова, нашият главен треньор, която повярва в мен, когато аз самата не вярвах и ме направи смел състезател... и не само. На Михаела Маевска, нашият помощник треньор, която е спокойствието, от което имаме нужда по време на тежките състезания... и не само. На всички хореографи и на екипа, който ежедневно работи с нас. На моя отбор, моето семейство, както обичам да ги наричам. За това, че винаги са насреща, когато имам нужда от подкрепа или просто, когато искам да си поговорим. За това, че ме ценят като личност и ме обичат такава, каквато съм. И още на толкова много хора, без чиято намеса нямаше да стигна до тук.
За какви състезания се подготвяш, какво ти предстои?
Предстои ми най-важната година до сега. Живот и здраве ще участваме на Олимпийските игри в Токио.
Какво винаги забравят да те питат журналистите?
Не знам какво забравят, но никога не забравят да ни питат "Какво ядат гимнастичките?". Умолявам ви, престанете!
Интервю на: Гергана Иванова
