София Коен е от хората, които смятат, че няма нищо невъзможно. От малка е бунтарка по характер и не приема "не" за опция. Именно това й помага да се превърне в жената, която е днес. София има 15-годишен опит в рекламата и маркетинга, като работата й носи много престижни награди и най-важното - ценни уроци.
Коен обича предизвикателствата и се впуска в тях с цялото си сърце. Именно тя беше един от най-интересните лектори на миналогодишното изложение See it Be it в България. И докато чакаме See it Be it 2018, което ще се проведе на 4 ноември в Exhibition Forum Events, ви предлагаме да прочетете какво ни сподели тя за себе си и защо е толкова важно жените на първо място да се уважаваме взаимно.
Опиши се с 3 думи.
Приказлива, смела, идеалистка.
Ти си рекламен и маркетинг специалист, а също така председател на Централния Израелтянски Духовен Съвет. Като жена с опит на ръководни позиции, смяташ ли, че жените са подценявани? Как може да се промени това?
Неприятното е, че за да не бъде подценявана жената на ръководна позиция, тя трябва да се държи като мъж. Ако проявява някакви женски качества като емпатия, чувствителност, състрадание, грижа към детайла, те, макар и всъщност много полезни за организацията, се смятат за слабост. Наблюденията ми са, че за да издържат на висока позиция, жените често прибягват до това да се държат студено, безчувствено, дори жестоко с околните, проявяват агресия и злоба, които най-вероятно са защитни механизми. Ужасно е, че много често жени проявяват нетърпимост и подценяват други жени в работата. Затова смятам, че на първо място ние жените трябва да започнем да се подкрепяме и уважаваме.
Ти беше лектор на първото събитие See it Be it в България. Какво беше за теб участието ти в него?
Темата на See it Be it винаги ме е вълнувала и затова бях невероятно щастлива, че най-после ще говорим за това в България. Беше изключителна възможност да споделя с аудиторията много лични неща, които съм установила, че помагат за реализацията на една жена. Разказах личната си история, в която маркирах как семейството ми, учителите ми, местата, на които съм живяла, хората, сред които съм израснала, са ме направили уверена и мисля, че примерите, които дадох, могат да послужат за вдъхновение как да отгледаме смели и успешни жени за бъдещето – как трябва да мислим и да говорим с момиченцата, за да могат някой ден да застанат безстрашно "пред бика на Уолстрийт", като статуята поставена в Ню Йорк миналата година за Международния ден на жената.
Инсталацията имаше за цел да покаже именно силата на жените в лидерството, подчертавайки, че компаниите с жени на топ позиции се представят по-добре финансово. За това трябва да се говори, защото предразсъдъците към жените ни най-малко не са преодолени никъде по света. Затова See it Be it е толкова важно събитие.
Снимка: Getty Images/Guliver
Кои са най-важните уроци, които си научила за бизнеса и би искала да предадеш на останалите?
Нещо, което ми прави много силно впечатление в работата ми през годините е, че противно на всички схващания за това колко трябва да си "tough", за да успееш в бизнеса (бих го превела безпощаден на български), най-успешните хора, които съм виждала, са всъщност много добри и загрижени за околните. За да бъдеш успешен, трябва да си професионалист преди всичко, да работиш много и да бъдеш честен със себе си. Да имаш смелостта да се обградиш с хора, които са дори по-добри от теб, и да ги обединиш около общата цел. За това не е нужно да бъдеш гаден. Дори напротив.
Кои са нещата, които най-много харесваш в себе си и тези, които би променила?
В себе си харесвам това, че не съм дребнава. Това прави така, че винаги да виждам "голямата картина на нещата". Умея и да прощавам и винаги гледам напред. Доказала съм през годините, че умея да оценявам таланта на хората около мен и да му позволявам да се развива. Винаги създавам силни екипи и постигам резултати благодарение на тях. Сама не бих могла да постигна нищо. Също така съм човек, който не се страхува да учи и да се захваща с нови неща. Това е важно в днешно време. Нещата, които сме знаели вчера, днес не са валидни, а утрешните още дори не съществуват. Няма как да разчитаме на стари знания. Можем да разчитаме само на опита и мъдростта си.
Бих променила това, че понякога позволявам емоцията да вземе връх в мисленето и в говоренето ми. Това носи със себе си много импликации, както се досещате. Но с годините все повече го овладявам. И имам проблем с баланса между работата, доброволчеството ми и личния живот. Най-често жертвам семейството си, а това не е здравословно. Имам късмет със съпруга си, който е най-подкрепящият мъж на света, и децата ми са много свестни и всички ме търпят засега.
Една жена трябва....
Да не се примирява. Това не е лесно. Понякога е по-лесно да направиш компромис. Но не трябва.
