Симон дьо Бовоар, родена на 9 януари 1908 г. в Париж, е френска писателка и основоположник на феминизма. Член е на интелектуалното „тайно” общество, съставено от философи и писатели, които дават литературна транскрипция на темите за екзистенциализма. Известна е предимно с трактата си „Вторият пол” в 2 тома - своеобразна молба към обществото за премахване на това, което тя нарича митът за „вечната женска“. Произведението се превръща в класика на феминистката литература.
Симон е най-голямата дъщеря в буржоазното семейство дьо Бовоар и е отгледана строго католически. По време на младостта си тя е изпращана в различни девически училища и била толкова благочестиво религиозна, че обмисляла да стане монахиня. На 14-годишна възраст обаче интелектуално любопитната Симон преживява криза на вярата и се обявява за атеист. По този начин тя се посвещава на изучаването на човешкото съществуване, насочвайки вниманието си към математиката, литературата и философията.
МАРИ СТОУПС: ЖЕНАТА, НАПИСАЛА ПЪРВИЯ СЕКС НАРЪЧНИК
През 1926 година младата дама напуска дома си, за да следва философия в Сорбоната, където става пълна отличничка. В годината на дипломирането си Симон среща друг млад студент, начинаещ екзистенциалистки философ - Жан-Пол Сартр, с когото създава трайна връзка, която ще окаже дълбоко влияние и на двамата. За кратко време връзката им е изцяло романтична, но във времето става все по-нестандартна. Дьо Бовоар отхвърля предложението за брак от Сартр, както и желанието му да живеят под един покрив, но пък иска и двамата да са свободни да търсят други романтични обекти.
Индивидуалните свободи, които тяхната специална връзка предлага, позволяват на Бовоар и Сартр да се разделят за известно време, като всеки приема преподавателска работа в различни части на Франция. Неспособна да преподава по време на Втората Световна война, Симон стартира литературната си кариера.
Първата ѝ голяма публикувана работа е романът „Тя дойде, за да остане“ от 1943 г., който използва реалния любовен триъгълник между Бовоар, Сартр и студентка на име Олга Косакевич, за да изследва екзистенциалните идеали, по-специално сложността на взаимоотношенията и въпроса за личността и съвестта. Следват романите „Кръвта на другите“ (1945) и „Всички мъже са смъртни“ (1946), като и двете творби продължават „разследването” на човешкото съществуване.
Несъмнено най-голям фурор Симон предизвиква с публикуваната през 1949 година книга „Вторият пол“. Това са 1000 страници критика към патриархата и второстепенния статут, даван на жените през цялата човешка история. Понастоящем считано за едно от най-важните и най-ранните произведения на феминизма, по време на публикуването му „Вторият пол“ е приет с много противоречия, като някои критици заклеймяват книгата като порнография, а Ватикана я поставя в списъка на забранените текстове на църквата . Четири години по-късно първото английско издание е факт и утвърждава вече значимата репутация на Бовоар като един от големите мислители на съвременното феминистко общество.
