"Не може да изживееш един миг два пъти - винаги ще има нещо различно - или обектите, или взаимодействието между тях, или твоето отношение към тях. Това ни сподели фотографът Силвия Гидионова, с което сме напълно съгласни." Нещото, което обаче може да направим, е да се опитаме да "запазим" ценните моменти. Именно това прави Силвия, която от 10 години се занимава професионално с фотография. Защото: "Целият процес на снимане всъщност е състезание с живота, който се движи с темпо и в посока независеща от нас". Ето какво ни разказа тя, а ТУК можете да разгледате още нейни снимки.
Опиши се с 3 думи.
Открита, търсеща и емоционална.
Без какво не излизаш от вкъщи?
Сигурно очаквате да кажа - фотоапарат, но истината е, че телефонът е нещото, без което не излизам дори за 5 минути - той е моята връзка със света и ми се налага да го ползвам непрекъснато. Освен това е много важно за семейството ми и професионалните ми ангажименти да съм леснооткриваема и винаги на линия!
Каква искаше да станеш като малка?
Каква ли не - мечтите ми се сменяха непрекъснато - варираха от съвсем реалните - учител и лекар, до възможните само във въображението ми - магьосник и космически пътешественик! Помня, че също много исках да стана художник и ходех на курсове по рисуване - сега като се замисля - по някакъв начин съм сбъднала тази своя мечта, защото фотографът всъщност е художник, който рисува със светлина!
Ти си професионален фотограф. Кога и как се влюби в магията на снимането?
Баща ми беше любител фотограф и за мен още като дете беше много интересен целият този процес - тъмната стаичка, проявяването на филми и т.н., така че фотографията по един или друг начин винаги е присъствала в живота ми. Конкретно в портретите и детската фотография се влюбих в момента, в който самата аз станах майка. Тази любов е жива вече 10 години и не само, че не намалява, но имам чувството, че с всеки изминал ден става все по-дълбока и по-силна!
Kакви снимки най-често правиш?
Детски и семейни снимки. Аз съм експериментатор и често ми се иска да опитам нещо различно и неприсъщо за мен - снимала съм и стрийт фотография, и пейзажи, и натюрморти, и лайфстайл, но истински уверена и удовлетворена се чувствам, когато трябва да пресъздам емоциите и любовта в очите на децата и техните семейства - усещам, че моята сила е там!
Много хора смятат, че са нефотогенични, преди да бъдат снимани от професионален фотограф. Каква е тайната?
Всичко в този свят има своята светла и тъмна страна - няма нито едно същество, предмет, явление или каквото друго се сетите, което да е само добро и красиво или само грозно и лошо. Затова всеки човек може да бъде красив, интересен и въздействащ на снимка - просто фотографът трябва да улови и пресъздаде тази негова страна. Няма някаква особена тайна. Разбира се, необходим е мъничко талант да виждаш неща, които са скрити за другите, но основното е много работа, трупане на знания и упражнения, за да можеш да покажеш това, което вече си видял, по начина, по който самият ти си го видял. Ще се учудите как само лека промяна в посоката, от която идва светлината, може да промени изцяло въздействието от самата снимка и обекта на нея - а това фотографът може да го промени само с една крачка напред, назад или встрани!
Кое е най-голямото ти фотографско предизвикателство?
Да уловя мига! Целият процес на снимане всъщност е състезание с живота, който се движи с темпо и в посока независеща от нас. Предизвикателството е да успееш да натиснеш на време спусъка и да съхраниш един миг, който няма да се повтори по този начин никога повече.
Как би описала стила си на снимане?
Не съм последовател на определен стил, снимките ми са подвластни на настроенията и емоциите ми, както и на това какво искам да изразя с тях. Имам снимки в ретро и винтидж стил, имам и такива с модерна визия, понякога са ярки и драматични, а понякога по-ефирни и ведри. Това, което ги обединява, е "моят" поглед за нещата - изкушавам се да мисля, че винаги вмъквам една идея от себе си, като подчертавам и засилвам нещо, което аз съм открила и харесала.
А какво най-много обичаш да снимаш?
Щастието в детските очи! Очите са моят любим обект, защото са израз на всички емоции. Усмивката може да фалшива, но погледът не може да изразява щастие и да блести по онзи особен начин, ако вътрешно не ги изпитваме. Бих искала да виждам само радостни детски очи около себе си!
3-те най-важни неща, които си научила от професията си?
1. Светлината и сенките ги има навсякъде и двете са еднакво важни - ние знаем, че нещо е бяло и светло, защото до него винаги стои нещо черно и тъмно.
2. Не може да изживееш един миг два пъти - винаги ще има нещо различно - или обектите, или взаимодействието между тях, или твоето отношение към тях.
3. Ако се усмихнеш на хората и света, те задължително ще ти се усмихнат в отговор.
Какво най-много харесваш в себе си?
Това, че винаги искам да науча нещо ново и да опитам нещо различно.
А какво би променила?
Може би бих искала да съм по-малко емоционална, защото често се случва някоя случка или събитие, особено ако са свързани с чужда болка или нещастие, да ме развълнуват толкова дълбоко, че с часове или дни да не мога да спра да мисля за това и да продължа нормалния си начин на живот.
3 неща, които обожаваш да правиш?
Да снимам, да чета и да пътувам!
Една жена трябва...
О, една жена трябва да се научи да се обича, харесва и приема такава, каквато е, защото всички жени сме ценност и ако искаме околните да го осъзнават, трябва първо самите ние да сме го разбрали.
Какъв е твоят свят?
Светът, в който ние всички живеем - понякога добър, понякога лош! Хубавото е, че поне в снимките си мога да го направя една идея по-добър и една идея по-малко лош!
