35-годишната Ася Кьорова плете терлици с помощта на краката си. Лявата ù ръка е изкривена и неподвижна в китката. Тя слага едната кука между бедрата си за опора и с дясната ръка върти преждата. Така плете чудни родопски терлици – за малки и големи. Повечето подарява на близки и познати.
"Много съм плела и много съм подарявала. Онзи ден изплетох терлички на внучето на кмета, но те са мънички и станаха бързо", обяснява Ася, която е от родопското село Стърница. Момичето е с почти 100% увреждания. Но на същия процент работи и волята ѝ. Голяма е и любовта ѝ към родопския край и неговите традиции.
Започнала да плете малко по малко, учила се на занаят цяла година, за да е полезна с нещо. Под леглото ù в кашон има терлици с различни размери и модели. Раздава ги за подарък на всеки, който ù отиде на гости.
Заради странния начин, по който работи, тя не може да се справя с плетива, за които е нужен обръч - за тях трябва двете ù ръце да са здрави.
Едва миналата година Ася става абитуриентка. Сбъдва мечтата си да ходи на училище и да завърши средно образование.Прави го като частна ученичка, защото е прикована на легло. Закъсняла с дипломирането си не защото не иска да учи, а защото не можела. Твърде дълго не можела. 30 години.
През 2017-та се записва в средното училище "Христо Ботев" в Баните. Пътува до там многократно, за да си вземе изпитите. Учи сама от учебници, които ѝ дал директорът на СУ "Христо Ботев" в Баните - Пенчо Токучев. И от интернет.
В почивката, докато учи, пак плете терлици – красиви, с шарки. Помага си с краката и едната ръка.
От няколко години пътува със самодейния състав на Давидково да пее на съборите за хора с увреждания. Кметицата на Давидково Севда Чолакова даже неотдавна завела Ася на събор в Перник, за да плете на сцена.
"Завърших с 4,28. На матурата по български и литература имам петица, по география и икономика - също. Всичко ми беше трудно, но и много интересно. Като седнеш да четеш, се научава. Щом имам петици, значи много съм чела. Разказите и романите ми бяха най-интересни. Напишете, че съм много благодарна на директора и на всички преподаватели, защото подходиха с огромно уважение и разбиране към мен", хвали ги крехкото момиче.
Тя е щастлива, че се е запознала с толкова много учители и младежи.
"В днешно време не съм смятала, че има такива деца. Държаха се толкова мило с мен, толкова любезно. Всеки искаше да ми помага, да ме хване. Виждали са ме по коридора и бяха толкова внимателни, дружелюбни. Не можех да повярвам, но те съществуват и е толкова приятно да общуваш с тях", допълва Ася.
Момичето не е излизало навън до 26-годишната си възраст, когато трима журналисти от Смолян разбрали за тежката ѝ съдба.
На 4 годинки, по време на партиен митинг, паднало от подпорна стена около метър и половина височина. Намерили го в безсъзнание, с книжни синьо и червено знаменце в ръка. Закарали го в болница в критично състояние. Опериращите го лекари установили голяма линеарна фрактура около корема ѝ.
По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена инвалидност 95,25% и необходимост от чужда помощ. Оттогава е на легло. За Ася се грижи майка ù Дафина. До 4-ти клас тя носила дъщеря си на гръб до училище. После учители идвали у тях да ù преподават, но до време. От там насетне през зимата момичето гледало света през мъничко прозорче на стаята си, а като станело топло майка ѝ я изнасяла до двора.
В живота на Ася настъпило и едно от най-важните събития - да получи електрическа количка. Държавата отпуснала пари, а др. Ангел Попов, ортопед и травматолог от болница "Люлин", дошъл специално за нея в Смолян, където пък младо семейство зъболекари били поели безплатно лечението на зъбите ù. Те ù осигурили също компютър и интернет.
