Симона Попова е ментор актьорска игра-деца. Тя е сценарист, продуцент, режисьор и актьор. Председател е на Управителния съвет на новосъздадената Асоциация на частните театрални школи за деца и юноши в България. Попова е ментор на децата в главните роли в "Кръвта на пеликана" - немско-българската продукция, която наскоро бе аплодирана в специалната програма на кинофестивала във Венеция и пожъна успех на "Златната роза" във Варна. Лентата разказва за необичайната съдба на две осиновени от немска гражданка български деца. В известен смисъл "Кръвта на пеликана" продължава и славната традиция от времето на "Куче в чекмедже", "Васко да Гама от село Рупча", "С деца на море". Ето какво заяви Попова пред нашите колегите от Actualno.com.
Г-жо Попова, актьорите отново показаха като гилдия, че могат да обединяват усилия в името на обща кауза. На фона на разединението на обществото по много значими теми и проблеми, създадохте "Асоциация на детските театрални школи", която председателствате. Кои са членовете-основатели и кой ви подкрепи?
На 03.12.2020 и на 12.01.2021г. се проведе предучредително и учредителното събрание на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза с наименование "Асоциация на частните театрални школи". Още на 11.01.2021 пуснахме и отворено писмо до всички държавни, общински институции и някои водещи медии, които според нас би трябвало в двуседмичен срок да откликнат на поставените в него въпроси и казуси. В рамките на отминалата седмица получихме писмо за подкрепа от председателя на САБ - Христо Мутафчиев, а на 18.01.2021г. говорих и с ректора на НАТФИЗ. проф. Станислав Семерджиев. Очакваме и писмо от Академията, след като се запознаят с учредителите, мисията и целите на организацията ни. За нас тези две институции са определящи, имайки предвид тяхната браншова, социална, културна и образователна значимост. Това, че именно те са първите, които ни подкрепят, е доказателство, че членовете на нашата организация са фактор за подпомагане на развитието на подрастващите в личен, а в не малко случаи и професионален план. Сигурна съм, че няма да останем неразпознати и за министерствата на финансите, образованието и културата, които са и основните адресати на писмо ни. В него ние ясно и точно посочваме проблемите си и представяме предложения за решението им, очаквайки дългосрочен диалог. Разчитаме на съдействие и създаване на условия за дългосрочна подкрепа на сектора ни, като предлагаме специалисти, които при необходимост да участват в изработването на политики и стратегии, разбира се в обозримо бъдеще.
Какви цели си поставяте и как виждате развитието на децата във времето? Какъв ще бъде първият ви съвместен проект?
На този етап работата с децата е приоритет на всяка една от школите, съобразена с конкретни проекти и методи на работа. Всички ние не преустановихме дейностите си по време на извънредните мерки и намерихме креативни решения за реализация на различни проекти - филми, радио-театър, телевизионен театър, онлайн миниатюри, издаване на книги и други форми.
Всички ние очакваме срещите на живо с децата, за да довършим и започнатите си сценични проекти. Ангажираните деца на всяка една от школите са най-малко по 50 на възраст от 7 до 19 години и във всяка една възрастова група се създава всеки сезон отделен проект, в повечето случаи театрална постановка, мюзикъл или сценичен показ, съобразен с възрастите им и много често с учебните материали, включени в програмите на МОН. Като вземем предвид, че всяка постановка, поради условието, че е създадена с участието на подрастващи, се превръща почти веднага в потенциален интерес на техните връстници, може да си представите за какъв брой деца говорим. И в качеството им на участници, и в качеството им на публики.
Всички пандемични проекти от една страна създадоха нови форми на дейностите ни, а от друга съхраниха и развиха духа на децата - не само в професионален, а и в личен план. В момента създаваме вътрешна мрежа за обмяна на опит, техники и практики, които да послужат за основата на партньорства между отделните членове. Надяваме се да бъдем подкрепени на национално и общинско ниво, за да организираме събития в столицата и страната за срещи между децата под формата на фестивали, семинари и творчески лагери. Приоритет на Асоциацията на частните театрални школи е и професионалния диалог със структурите на образованието като цяло и намирането на по-широко приложение на нашите продукти сред подрастващите и програмите за обучение.
Вие бяхте коуч тийчър на двете забележителни малки госпожици, които са в центъра на новия немско-български филм "Кръвта на пеликана". Това е част от пряката Ви работа с деца. Разкажете за това предизвикателство.
Тези две забележителни деца са Катерина Липовска и Аделиа Оклепо в ролите на 5-годишната Рая и 9-годишната Ники, българчета, осиновени от Вибке (Нина Хос)
"Чилдрен-актинг-коуч" е задължителна позиция в световното и европейското кино. В превод това е "ментор актьорска игра - деца". Тази позиция е от изключителна важност както за детето-артист, така и за режисьора. Менторът е фигура, която разработва ролята с режисьора без детето, съобразена с идеята, целите и конфликтите на сценария. В повечето случаи тази разработка се налага да бъде трансформирана за детето и в предварителни репетиции, разработена на "детски език". Когато то отиде на снимачната площадка, е подготвено и спокойно. На този етап в академията вече има и такива дисциплини, които са обвързани и с детска педагогика, които са задължителни за режисьорите и продуцентите. Адмирации на НАТФИЗ и новите програми, които разработиха и разработват.
"Кръвта на пеликана", немско-българска продукция с изпълнителен продуцент "Мирамар Филмс" в лицето на Мила Войникова, мисля, че е един от филмите с най-голямо участие на деца в последните години в жанра драма. Кастингът за детските роли в тази продукция продължи 7 месеца. Подготовката им за ролите - повече от три месеца, като всекидневно учиха немски, тренираха конна езда и имаха часове по актьорство.
Аз, като техен "ментор по актьорска игра", бях в постоянна връзка с режисьора на филма Катрин Гебе.
Изключително трудните им роли бяха разработени на разбираем за тях език, целите и задачите бяха съобразени с изискването на режисьора. Базирах работата си на мои техники, разработени въз основа на детската педагогика и психоанализа, както и на актьорски методики за работа с деца, изпитани през годините. На първо място е "Аз"-ът на детето и после идва ролята. Когато става дума за голяма роля, каквито са ролите на Рая и Ники във филма, е много рисковано детето да не загуби себе си, влизайки в ролята. Все пак тези деца репетираха други персонажи близо година. Ето тук е голямата работа на ментора, да изгради сценичен образ, но да запази личността на детето-актьор. И мисля, че заедно с Катрин успяхме.
През последния месец на репетициите - август, с децата живеехме в гората на Иракли и репетирахме там. Учителката им по немски също беше на палатка и ежедневно работеше с тях. Заниманията им по немски и близостта до природата им даде спецификата и настроението за ролите, които трябваше да пресъздадат.
Постоянно ме питат: "Тези роли не са ли прекалено тежки за деца, особено за 6-годишната Катерина и не натовариха ли детските им сили?" Отговорът ми е категоричен – "не". Децата вярват в това, което им кажеш. Катерина беше убедена, че ролята ѝ е на дете, което иска да бъде ветеринарен лекар, майка ѝ не е съгласна с това и иска тя да е космонавт. Оттам произтичаше основният им конфликт и споровете им във филма. Естествено имаше и текстове, които с Катрин не ѝ преведохме. Може би и това е една от причините детето, което играе тази роли, да не е от Германия. Целият българо-немски екип на терен използваше имена на сцените, които бяха с детски наименования, а не със заглавията им по скрипт, а в края на снимачния процес продуцентът Верена Хьофт лично връчи на Катерина "Диплом за Ветеринарен лекар" от "Юнафилм" – Германия.
Продуцентът Верена Грефе Хьофт и изпълнителният продуцент Мила Войникова се постараха да организират в седмицата преди снимките децата да се срещнат и опознаят с Нина Хос и Муратан Муслу.
"Беше истинско преживяване и се почувствахме с тях както семейство" – разказва Аделия Оклепо.
А малката Катерина добавя: "Нина е добра актриса, но не играе толкова добре боулинг"
Катерина Липовска и Аделиа Оклепо в ролите на 5-годишната Рая и 9-годишната Ники, българчета, осиновени от Вибке (Нина Хос)
