Едно силно стихотворение може да те разчувства и докосне душатата ти. Точно това е една от причините Ралица Генчева да пише стихове. Тя работи в банка, но казва, че поезията и дава спокойствие и е нейният отдушник. Ралица има собствен блог,charlywilde.com, в който споделя своите произведения, които се радват на интерес най-вече от женската аудитория. Наскоро тя издаде и първата си стихосбирка "Този път, за да ме чуеш". С нея си поговорихме за поезията, любовта и щастието.
Опиши се с 3 думи?
Усмихната, емоционална и забързана.
Кафе или чай и по колко?
Преди бях влюбена в кафето, по-скоро в аромата му и във всички малки удоволствия, които то символизира. Сега се опитвам да го заместя с чай, но това е като да заместиш сродната си душа с добър приятел.
Без какво не излизаш от вкъщи?
Иска ми да се кажа ключове... Разсеяна съм, когато се сетя, проверявам дали имам телефон, пари, ключове поне за колата. Заключвала съм се повече от веднъж извън вкъщи и затова се чувствам по-спокойна с този “survival kit”.
Каква искаше да станеш като малка?
Адвокатка. Така казвах като малка. Като татко.
Работиш в банка, но наскоро издаде първата си стихосбирка "Този път, за да ме чуеш". Защо я кръсти така?
В банката така решихме. Шегувам се. Всички ми повтаряха, че трябва заглавието да обединява текстовете в книгата. Е, не можах да намеря такова заглавие, затова избрах това, което усещам най-близко. Наскоро осъзнавам как само едно действие и понякога малко мълчание значи много повече от многократно повторени думи, дори викове. Затова може да се каже, че след като човек прочете всичко, което искам да споделя, ще стигне до последната страница и ще разбере това, което аз съм осъзнала.
Как се роди любовта ти към писането и какво ти дава?
Роди се от любов. Така и продължи. Дава ми спокойствие. Имам нужда от отдушник, защото съм толкова емоционална, че понякога имам чувството, че не мога да събера всички емоции в малко тяло и сериозно изражение (каквото имам, когато работя).
За какво пишеш най-често и от къде черпиш вдъхновение?
Най-голямото ми вдъхновение са хората и истината, която все още е останала в (някои от) тях. Те носят всичко – носят любовта и красотата в себе си, носят и зло и страх, което всъщност е липса на любов...
Кое е стихотворението, което ти е най-скъпо на сърцето?
"Приказка“. Като малка обожавах приказки. Като голяма все още вярвам в щастливия край.
приказка
ако теб те нямаше
да галиш косата ми,
щях да сложа бална маска,
да се превърна в грозно пате,
да убия присмехулник,
да спя върху грахово зърно,
да те чакам хиляда и една нощи,
да бъда героиня
с тъжен край.
но си тук
и приказките
са излишни
Имаш ли други хобита?
Да, обичам да чета, да свиря на пиано, да пея и естествено да излизам с приятели, да общувам, да се забавлявам. Много обичам и да танцувам. Освобождаващо е.
Какво най-много харесваш в себе си?
Че съм искрена. И мисля, че съм добър човек.
А какво би променила?
Припряна съм. Адски нетърпелива. Може би бих го променила най-вече заради другите, които трябва да го търпят. Като онова магаре от Шрек, което пита от началото на пътя „Стигнахме ли вече?!“
3 неща, които обожаваш да правиш?
Да се разхождам край морето. Да чета на дивана. Да обичам.
На какво не можеш да устоиш?
На усмивката му.
Какво е любовта за теб?
Вълнение. Споделена радост и спокойствие. Някой да е твоят дом.
А щастието?
Когато нямаш какво да добавиш.
Една жена трябва...
Да бъде обичана. Така е по-красива, по-усмихната и всичко е лесно.
Какъв е твоят свят?
Споделен. С думите си споделям себе си постоянно и няма нищо по-хубаво хората да го усетят. Когато усещаме една и съща емоция, сякаш предаваме на еднаква честота. Всички сме свързани и трябва да се споделяме. С думи, жестове, с любов. Защото както казва Радослав Гизгинджиев, „не сме родени, за да бъдем сами“.
